Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Погледнах го, като за момент опитах да събера мислите си.
-Джей, аз няма да направя нищо, което не искаш. Кажи ми ти.. -Не довърших мисълта си, защото цялото това напрежение правеше така, че въздхът ми да свързваше по-бързо.
-Аз те обичам.. И.. ако трябва да го махнем ще го махнем. Както и обратното.. -Трябваше той да реши, защото аз .. Аз щях да направя всичко за него..

Леко се намръщих, като се замислих.
-Елена - прегърнах я силно, като добавих -Не искам да се съобразяваш с мен от страх, че ще си отида. Казах ти, че ще съм до теб, независимо от всичко - продължих да се мръщя леко, като срещнах объркания й поглед. Бях й повтарял доста пъти, че съм тук и няма да я оставя, а тя още не го беше разбрала...
-Обичам те! Това няма да се промени. И искам да вземем решение заедно какво ще правим.
Натъртих на "заедно", като се наведох и целунах челото й. Погалих бузата й, а тя ме погледна.

Погледнах го и леко се усмихнах.
-Ти.. Какво мислиш по въпроса.. -Попитах го. -Мислил ли си за това.. -Погледнах Джей, галейки го. Исках първо да чуя неговото мнение, за да може през това време да събера мислите си, за да му дам смислен отговор.
Целунах бузата му.

-Аз.. Всъщност не съм. - признах, като я погледнах. Можех ли да й причиня това? Елена изглеждаше толкова малка, уязвима. Не можех да я натоваря с такава задача, а бебето беше сериозен въпрос. Тя беше само на 17.. И аз бях виновен за това положение. Бях се увлякъл като идиот, без да помисля за предпазните мерки.
Станах от леглото и отидох до прозореца. Какво можех да й кажа? Не исках да отнемам живота й, тя имаше още толкова неща да изживее. При мен беше друго, но може би и двамата не бяхме готови за родители. Особено тя.
Въздъхнах. -Елена... Не знам.
Казах бавно, но не се обърнах към нея. Какво й бях причинил?

П.с.: Сори за забавянето..

Изправих се съвсем бавно и несигурно. Направих крачки към него, спрях се, но после се приближих и хванах ръцете му.
-Джей.. -Прошепнах тихичко. -Кажи ми какво искаш.. Аз ще го изпълня, защото те обичам и няма нещо по-важно за мен от теб, на този свят. Пропуснали сме.. да, но това не значи, че само ти си виновен или само аз. Но и не значи, че сме в задъдена улица. -Хванах лицето му в шепи. -Ако махнем бебето, то ще сме по-внимателни за напред, ако го оставим, то ще вървим двамата по една нова и непозната пътека.. Но и в двата случая, мили.. Ще сме заедно.
Целунах устните му бавно. Бях овладяла емоциите и възвърнах самоконтрола си.

Задържах погледа й и това ме успокои, макар и малко. Леко кимнах, като казах
-Обичам те. - продължих да я гледам в очите и внимателно попитах
-А ти.. решила ли си какво искаш? За бебето... - не довърших, като преглътнах и на свой ред погалих бузата й с ръка. Наистина обичах Елена и каквото и да решеше тя, щеше да е правилно и щях да остана с нея докрай. Но не можехме постоянно да се колебаем и двамата - трябваше да решим заедно какво ще правим.

Въздъхнах, като се опитах да мисля рационално.
-Не съм решила. От една страна.. може би е рано.. А от друга.. абортът е убийство. Което и решение да взема ще е трудничко. -Сгуших се в него.
-Ти ми кажи какво мислиш сега. -Погледнах го, беше негор ред да сподели мислите си пред мен.Явно и двамата не знаехме кое ще е най-доброто решение.

-Разбирам какво имаш предвид. Наистина няма да е лесно. - придърпах я към себе си и също въздъхнах. Определено беше сложно.
-Честно, не знам какво мисля. Но ти пропускаш и още една възможност - даването за осиновяване. Не казвам, че трябва да изберем това - побързах да кажа и добавих
-Просто отбелязвам възможните решения, от които да избираме.
Въздъхнах отново и се запитах, дали тя искаше бебето? Абортът наистина беше убийство, но изглеждаше като най-реалната опция. Нямаше да отнема живота й по този начин, не и толкова рано. Прекалено рано. От друга страна, май мислех прибързано - все още тепърва ни предстоеше да решим какво ще правим.

-Не. -Казах. -Ако ще раждам бебето няма да го дам за осиновяване, Джей.. -Казах. Нямаше да го осъдя на същата съдба. Щеше да е чудовищно от моя страна да го направя. Сгуших се силно в него.
-Може.. да изчакаме още няколко дена. Да не бързаме.. -Прошепнах. Погледнах го и целунах устните му.
Не знам от мислене ли, но главата ме заболя и съвсем леко се залюлях от равновесието си.

-Добре. - кимнах в знак на съгласие и добавих -Няма да бързаме.
Погледнах Елена и видях, че залитна. Бързо я подхванах, като я погледнах разтревожено.
-Добре ли си? Лошо ли ти е? - за секунди я вдигнах на ръце и отново я сложих да легне на леглото, като целунах челото й.
-Трябва ти почивка. Да ти донеса ли нещо? - попитах я, като срещнах погледа й. Наистина трябваше да поспи.

Облегнах главата си назад и го придърпах към мен. Сгуших се в него, като леко ни завих.
-Искам само да ме гушкаш.. Нали не е много? -Попитах, като затворих очи и отпуснах главата си на неговия гръден кош. Слушах сърцето му, което някак ме успокояваше.
-Джей? -Повиках го, като го погледнах. Сините му очи караха сърцето ми да забие по-бързо. Ами ако бебето имаше неговите очи? Не, не трябваше да мисля за бебета в момента. Достатъчно сложна бе ситуацията.
-Обичам те. -Казах тихичко.

Озовах се легнал до Елена, като тя се сгуши в мен и попита
-Искам само да ме гушкаш.. Нали не е много?
Поклатих глава. Не беше много, но определено ми костваше усилия. Стиснах зъби - тя ме подлудяваше. Отново. Погалих главата й и се съсредоточих върху дишането си.
-Джей? - Елена ме повика в същия момент.
-Хм? - казах и се наведох, като я погледнах.
-Обичам те - каза ми тя и аз се усмихнах, задържайки погледа й. С другата си ръка погалих бузата й и отвърнах
-Аз също те обичам.

Усмихнах се, като целунах ръката, която галеше бузата ми. Затворих очи и се оставих на магията на нашата обич поне за мъничко, преди да се върна в реалността. Хванах ръката му, като нацелувах всеки пръст, дланта и китката.
-Значиш много за мен.. И каквото и да се случи искам да го знаеш.. -Казах тихо, целувайки шията му.
Чувствах се щастлива, че бях намерила някой, с който да споделя всичко.. Да му дам сърцето си. И този някой, го заслужаваше напълно.

Отново се усмихнах на думите й и кимнах.
-Ти също.. - започнах да казвам, но тя целуваше ръката ми и това ме разсея. Поех си рязко дъх, като леко отдръпнах ръката си, която беше целунала и ни завих.
-Почини си. - казах и я придърпах към себе си, като я прегърнах и продължихме да лежим на леглото.
Двамата стояхме така известно време в удобна тишина. Чувах равномерното й дишане и се наведох, като видях, че Елена беше затворила очите си и явно спеше. Имаше нужда от това - трябваше да я оставя да си отпочине. Леко я отместих и се надигнах внимателно, за да не я събудя. Седнах на леглото, като започнах да ставам от него, когато неочаквано ръката й ме спря - очевидно тя не спеше, както бях помислил.

-Къде отиваш?! -Попитах изплашено, смутено и до някъде от любопитство. Не исках да ме оставя сама. Извъртях тялото си така, че да съм обърната към него. Очите ми срещнаха неговите, като ръката ми все още нежно придържаше неговата.
Надигнах се съвсем лекичко, като погледът ми остана в очите му, а аз нежно преместих ръката си на лявата му буза.
-Сам ли искаш да си за малко? -Попитах, опитвайки се да разбера. След малко мълчание дадох идея.
-Защо не се посъветваш с брат ти.. какво е редно да направим..

Гледах Елена, като усетих страха в думите й. Това ми показа колко уязвима беше. Наведох се към нея, като целунах бузата й и казах
-Спокойно, тук съм. Щях просто да сляза до долу за малко и да се върна. А и исках да те оставя да си починеш.
Тя ме попита дали искам да съм сам, но поклатих отрицателно глава. Когато предложи да се посъветваме с Тай, се замислих. Можеше ли наистина той да ни помогне? Щеше обаче със сигурност да каже на майка ми. А това не беше добра идея - не я исках тук сега.
-Не мисля, че брат ми ще има решение. Освен това не може да пази тайна - поклатих глава и погледнах Елена
-А и мисля, че това засяга само теб и мен. Ние трябва да вземем решение - ще се справим. Сега си почини. - уверих я и кимнах.

Усмихнах се леко и погалих бузите му. Целунах устните му, като прокарах едната си ръка по косата му. Обичах го и само това имаше значение в момента. Замислих се. Ако махнехме бебето щях да се чувствам ужасно виновна. Та нали всеки има право на живот? Нямаше да го дам в никакъв случай на непознати за осиновяване. Не исках да живея с мисълта, че детето ми се отглежда от някакви непознати, които кой знае как щяха да се държат с него.
Щях да го задържа. Това исках, да, това желаех в момента.
-Джей? -Казах с тих глас. -Искам го.

Тя искаше дете от мен?
Усещах как щастието ме обземаше, но след няколко секунди се върнах на земята. Радвах се, че Елена иска бебето, но дали беше наясно от какво се отказва?
-Елена - бях се вцепенил при думите й, но сега я погледнах. -Чуй ме.
Обхванах бузите й с ръце.
-Аз също го искам, но... - поех си дъх. Наистина щях да съжалявам за това, което ще кажа, не исках да го правя, но трябваше. -Мила, моля те помисли. Съзнаваш ли от какво се отказваш? Ти си на седемнайсет! Не искам да се откажеш от живота си, за да се грижиш за детето. Трябва да учиш, да завършиш... Не мога да те оставя да пропуснеш всичко това, за да отгледаме детето. Не искам после да съжаляваш. Знам, че ще се чувстваш виновна, ако направиш аборт, но ти предстоят още много неща. Не мога да ти го причиня.
Пуснах лицето й и се обърнах. В момента тя и бебето бяха най-важното нещо за мен. А трябваше да избирам между тях.

-Искам го, Джей. -Отидох пред него и хванах ръцете му. Нежно погалих лицето му,като усмивката не слизаше от лицето ми.
-Джей, тримата ще се справим. Ти, аз и бебето. -Приближих се, като го целунах бавно и нежно, без да пускам ръцете му.
Мозъкът ми започна да щрака бързо. Ако беше момче? Ами ако беше момиче? Не, още беше рано да мисля за това.
Седнах в Джей, като се усмихнах широко.

Въздъхнах. Исках да й вярвам, но все още имах възражения. Тя беше взела решението толкова лесно.. И изглеждаше щастлива, да - но сякаш не ме слушаше. Погледнах я объркан. За първи път не я разбирах.
-Елена, това не е игра. - не знаех какво да кажа, но думите й, че ще се справим, не ме бяха убедили. И нямаше да премахнат терзанията ми, че й отнемах живота.
Вдигнах я от скута си и се изправих, като въздъхнах отново.
-Ти не разбираш. - нямах предвид, че не разбира за бебето, а че не знаеше как се чувствах. Всичко, което й отнемах, като я карах да се откаже от живота си. Преглътнах и се запътих към вратата, като излязох в коридора.

Продължих да гледам напред.. Той излезе от стаята. Нима не ме разбираше? Нима не разбираше, че не исках онзи обикновен живот. Нима не искаше да разбере, че съм щастлива. Седнах на земята, като обгърнах краката си, гледайки пода.
-Много добре разбирам.. -Казах тихо, като от очите ми паднаха сълзи. Не знаех защо плача, май това беше част от хормоните.

Вървях из къщата, като слязох в гаража и се подпрях на стената. Не трябваше да става така. Не можех да разбера Елена, а тя отказваше да види как се чувствам.
-По дяволите! - ударих стената с юмрук, но не се почувствах по-добре. Отидох до една от колите и започнах да подсилвам двигателя. Всичко се беше обърнало наопаки.

Не знаех колко време беше минало, когато изязох от гаража и се измих. Отидох в кухнята и когато излязох от нея, държах чиния със сандвичи.
Стигнах стаята й и полека отворих вратата, без да чукам.
-Елена? - попитах несигурно, още преди да съм влязъл или огледал стаята. -Трябва да поговорим.
Казах внимателно и като отворих нацяло вратата, я видях.

Бях стояла на пода може би с часове, гледайки някъде на пода. Нямах представа защо той не разбираше какво искам аз и защо се чувстваше толкова ужасно. Тъкмо когато съвсем изгубих надежда, че ще се върне, чух името си.
Обърнах главата си от посоката, от където се чуваше гласът на Джей. Той носеше чиния със сандвичи в ръце и изглежда беше несигурен.
-Добре.. да поговорим. -Казах и се изправих, като седнах на леглото и обгърнах краката си с ръце, като малко и непослушно дете, което очакваше сега да го нахокат. -Ще те изслушам, въпреки, че не разбрах какво направих за да излезеш от стаята и да не се върнеш почти три часа...
Продължавах да го гледам... Боже той беше толкова красив..

Затворих вратата, но останах прав насред стаята.
-Защото е.. сложно. - казах несигурно и сложих ръката си зад врата. Не знаех дали тя ще можеше да ме разбере. Аз със сигурност не можех. Погледнах я, тя изглеждаше толкова чуплива.. и сладка едновременно.
-Елена, не исках да става така! Знам, че съм отговорен за това, че забременя, но мислех, че ще вземем решението за детето заедно. Ти ми каза какво искаш. Но това ме обърка, а и изглежда решението ти е окончателно, след като дори не попита какво мисля за него.
Оставих чинията до леглото, като казах
-Ето, ако си гладна.
Обърнах й гръб и като въздъхнах, отидох до прозореца и се подпрях на него, като го отворих широко.

-Тогава ми кажи какво мислиш, Джей... Не съм ти забранила да говориш. -Изправих се и отидох до него. -Джей, аз те попитах какво искаш... Аз.. не съм мислела, че няма да искаш детето.. Аз просто... замислих се, че ако има като твоите очи би било прекрасно.. -Въздъхнах. -Но ако според теб трябва да го махнем...
Отново ми прилуша, като хванах главата си за момент.. Пипнах корема си инстинктивно. Май не само аз бях нервна.
-Добреее... спокойно.. -Казах на себе си и бебето и седнах на леглото, продължавайки да придържам главата си.

» Домът на Чарлс Брукс