Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Сякаш телата ни бяха направени едно за друго; всяка една извивка пасваше на другата и то идеално. И двамата се целувахме жадно, макар да дишахме тежко.
-Ти си невероятен. -Прошепнах задъхана. Не можех без него, не си представях как съм живяла до сега без целувките му, ласките му. Сякаш съм била сляпа и току що прогледнах.
Усещах как в мен се надигаше гореща вълна, тялото ми потрепваше приятно от вълнение и очакване.

Леко забързах темпото, като се претърколих върху нея. Срещнах погледа й и го задържах, като погалих слепоочието, бузата и челюстта й. Дори не можех да опиша как Елена ме караше да се чувствам. Не бях изпитвал нещо подобно с никой друг досега. Тя беше нежна, сладка и секси. Прокарах ръцете си по идеалното й тяло. Май се бях задълбочил твърде много в чувствата, но не ме интересуваше. Осъзнах, че я обичах, двамата си пасвахме идеално и незнайно защо това ме въодушеви. Целунах е нежно, а след това и настоятелно. Продължих да се движа, като не спирах да я гледам в очите, усещайки кулминацията.

Краят бе разтърсващ и толкова вълшебен и за двамата. Простенах шумно, но не бях единствената. Спряхме да се движим, затворих очи за да си отдъхна за момент.
-Беше идеално. -Казах шепнейки в ухото му. Погалих нежно главата, врата и устните му. Цялото ми тяло пулсираше приятно под неговото. Стоях усмихната и сгушена в него, гледайки прекрасните му очи. Обичах го, да.. Това беше сигурно. Може би това бе единственото сигурно нещо в живота ми. Зачудих се да му кажа ли тези две думички, но реших да изчакам още малко време.

Легнах до нея на една страна, като я придърпах към себе си. Целунах я нежно и я прегърнах, а тя се сгуши в мен. Усмихнах се доволно и казах
-Определено. Невероятна си - казах отново, като взех ръката й и я сложих около гръдния си кош. Тя се усмихна леко, а аз отново я прегърнах силно.
-Знаеш ли - започнах полека -Не съм се.. чувствал така досега. - не знаех защо го казах, почувствах се леко неловко, но се усмихнах. Целунах челото й и затворих очи за кратко, като след това срещнах погледа й.

-И аз.. -Признах си. -Ти си..нещо специално, Джей. Аз..май те обичам? -Отвърнах поддадена на емоциите, които изпитвах в момента.
Казах го, може би за момент съжалих? Устните ми потрепнаха леко от очакване на неговата реакция.
Сгуших се малко по-силно. Имах нужда от него.

Срещнах погледа й, като усмивка се разля по устните ми. Някакво чувство ме изпълни, като се обърнах към нея
-Аз.. - тогава осъзнах думите й и попитах малко егоистично -Май?
Извърнах поглед, като се замислих. Нямах представа защо цялата част с това "може би" присъстваше. Леко се смръщих, като я погалих нежно по ръката.
-Няма значение. - казах бързо. Бях свикнал да се отдръпвам, въпреки че сега ми беше трудно да го направя. Целунах челото й, като я притиснах силно към себе си за момент.

Сгуших се в него и затворих очи. Почувствах се толкова защитена и недосегаема.
-Добре..Няма "май"..Аз те обичам. -Отвърнах някак по-сигурна в думите си. Наистина това чувствах, че трябва да му кажа. Не исках този момент да свършва някога, прегръдката, целувките.
Нежно погалих врата му, след което целунах устните му. Тези меки и сладки устни.. Имаше ли нещо по-хубаво на този свят в момента? Едва ли.

Усмихнах се, като я погледнах изненадано. Изправих се в леглото, като се обърнах и се надвесих над нея, а двете ми ръце бяха до рамената й. Целунах я нежно, като между целувките казах
-Наистина ли.. - целунах я -мислиш.. - отново я целунах -това?
Погледа ми срещна нейния. Погалих бузата й с ръка, след което я целунах настоятелно.
-Защото и аз те обичам. - казах спокойно, като легнах на възглавницата до нея. Тя се извърна към мен и отново я придърпах до себе си.

-Да, наистина го мисля. -Довърших и целунах нежно устните му и се сгуших. Топлото ми тяло докосваше неговото и отново сякаш доказваше, че напълно съвпадат.
Толкова е нежен и мил с мен, никога преди не бях се чувствала толкова обгрижвана. Погалих челото му бавно и плахо.
Прошепнах отново в ухото му "Обичам те", целувайки шията му съвсем леко и бавно.

Усмихнах се, като лежах доволно. Беше настъпило някакво странно спокойствие, но ми харесваше. Усещах топлината на Елена и като я целунах леко, я притиснах до себе си. Тя изглеждаше толкова сладка, сякаш щеше да заспи.
-Почини си - прошепнах тихо, като леко и нежно я галех по гърба. Двамата мълчахме, но се чувствах удобно, сякаш тя винаги е била до мен. Усмихнах се отново, като я погледнах.

Затворих очи, притисната в него. Той ми прошепна да си почина, а аз само се усмихнах.
-И ти си почивай. -Прошепнах му, галейки нежко лицето му. Сякаш бях омагьосана, не можех да отделя ръцете си от него. Направех ли го, сякаш се появяваше празнина в мен.
-Знаеш ли, красавецо? Очудвам се че някоя не те е грабнала преди мен. -Засмях се не след дълго.
Погледнах го усмихнато.

Леко затегнах хватката на ръцете си около нея. Тя ме погледна усмихната, а аз се подсмихнах.
-Е, има обяснение за това - казах просто, а тя вдигна вежди любопитно. Въздъхнах.
-Е, ами.. - преглътнах леко, като продължих -Ами, имал съм връзки. Бяха нормални, но всяка от тях свършваше доста скоро. Свикнал съм да си издигам стени и да се отдръпвам от хората. - Срещнах погледа й, като продължих -Единствено с теб не се получи.
Целунах я нежно. Не бях казвал това досега на никой, но сега усещах нежността между нас.
-Обичам те. - казах тихо, като погалих бузата й и се усмихнах леко.

Целунах нежно челото му, галейки меките му бузи.
- И аз теб Джей, и аз теб. -Прошепнах тихо в ухото му, докато показалеца ми галеше нежно устните му. Той бе толкова мил, красив; мечтата на всяко момиче на моята възраст, че и след това.
Обичах го , вече знаех със сигурност, че той бе много повече от всичко, което си мислих в началото. Той е идеален.
Целунах го отново, нежно, плахо.

Отвърнах на целувката й, като след това се усмихнах. Тя беше толкова всеотдайна. Погалих врата й нежно, като се обърнах към нея
-Е, ами ти? Разкажи ми за твоите връзки. Момчетата не може да не забележат момиче като теб. - подчертах, като срещнах погледа й, а тя леко се изчерви. Усмихнах й се, като освободих едната си ръка и хванах нейната. Целунах я продължително, като след това я погледнах любопитно.

-Прекалено срамежлива бях, за да кажа на което и да е момче, че го харесвам. -Заспочнах. -Имах една единствена ..връзка, която обаче приключи зле. Неподходящ човек.. реши, че може да ме изнудва.. Не бях готова за секс и изглежда за него това бе основателна причина да ме зареже. -Добавих не след дълго с леко тъжна усмивка.
Наистина се чувствах ужасно тогава, но сега нещата бяха различни-вече имах Джей, моят мил, прекрасен принц.

Смръщих се леко, обмисляйки това, което Елена ми беше разказала.
-Наистина неподходящ човек - вметнах, като след това добавих -Явно не те е заслужавал. Очевидно. След като не може да оцени колко си страхотна, дори е по-добре, че си се отървала от него.
Целунах ръката й нежно. Придърпах я към себе си, за да се сгуши хубаво до мен. Двамата си пасвахме, не знаех какво щях да правя без нея. Срещнах погледа й, беше ми хрумнало нещо.
-Ще ми обещаеш ли едно нещо? - попитах я, като стиснах леко ръката й в моята.

-Само кажи какво. -Казах с усмивка, като целунах бузите му и затрепнах в очакване на неговите думи.
Какво ли искаше да му обещая? Но можех ли да НЕ му обещая нещо? Та той заслужаваше целия свят. Че дори и повече.
-Слушам те. -Добавих, за да види, че съм в очакване на неговия глас, който бе толкова нежен и мил. Мек, като коприна. Не! Коприната е нищо в сравнение с този красив звук.

Усмихнах се. Срещнах погледа й, като казах
-Ами.. Да не се подценяваш повече. - усмихнах се, когато видях изненадата в очите й, като добавих
-И винаги да си искрена с мен, без значение за какво се отнася. - погледнах я колебливо в очакване, като целунах челото й и казах
-Е, май не е едно нещо, а две. - усмихнах се отново, като леко я целунах и я погледнах, за да видя реакцията й.

Не очаквах да ме помоли точно това. Но както казах: можех ли да му откажа нещо? Та той бе всичко, което сега имах.
-Добре. Обещавам. -Отвърнах и целунах меките му устни. Сякаш с всяка целувка се пристрастявах все повече към него, към начина, по който се държи с мен.
-А ти.. ще ми обещаеш ли едно нещо? -Попитах на свой ред. Виждах, че той очаква остатъка от моето изречение. -Ще ми обещаеш ли това никога да не свършва?

Срещнах погледа й, като казах сериозно
-Обещавам. 100% - закачих я, като я целунах леко. Както я държах в обятията си, претърколих Елена на леглото и започнах да я гъделичкам. Тя не спираше да се смее, като едвам успя да каже през смях
-Спри, недей! - но продължи да се смее и аз прихнах заедно с нея, заразен от смеха й. Усмихвах се, когато спрях и нежно погалих рамото й
-Обещавам винаги да бъда с теб. - казах твърдо, като я целунах. Всичко това ми се струваше доста романтично и тъй нататък, но я обичах и не можех да променя начина по който ме караше да се чувствам. Намигнах й закачливо, като вдигнах ръката си и леко погалих бузата й.

Целунах ръката му и след секунди хванах здраво възглавницата и закачливо го халосах. Отново започнах да се смея на изненаданото му сладко изражение.
-Бой с възглавници! -Казах през смях, очаквайки и той да грабне най-близката до него възглавница; в противен случай щеше да отнася "силни" удъри от перушина.
Продължих да се смея, докато и той не грабна възглавница.

Хванах възглавница, но не я използвах. Започнах да се смея, като отидох до Елена. Но тя продължи да ме замерва с перушина, като двамата продължихме да се смеем. Замахнах и възглавницата ми срещна нейната. Боят беше в разгара си, когато се надвесих над нея и я повалих под мен на леглото. Целунах я, като се усмихнах.
-Мм, боя си го биваше, но това ми допада повече. - леко се изсмях, когато тя ме цапардоса по ръката. Притиснах я леко в прегръдките си, като я целунах настоятелно, след което се претърколих на леглото до нея.

Когато се претъркули до мен, аз се надвесих над него. Леко целунах устните му, като този път аз бях настоятелната. Ръката ми галеше гръдния му кош бавно и нежно.
-И на мен ми допада повече. -Усмихнах се дяволито и целунах врата му леко. Кой знае какво ли се чуваше долу при Тай.
Засмях се на тази мисъл; не можех да си представя да погледна брат му в очите. Срам? Може би.

Събудих се, като се усмихнах, когато видях Елена до себе си. Беше късно вечерта и тя спеше, сгушила се до мен. Наблюдавах я известно време, като нежно погалих бузата й. Измъкнах се тихо от стаята, за да не я събудя и слязох долу при Тай. Видях, че спеше на включен телевизор, а празната купа от пуканки беше до него. Оставих я на масата, като изключих телевизора и се върнах горе. Влязох тихо, за да не будя Елена, но видях, че тя вече беше будна. Хванах ръката й, като леко се излегнах до нея.
-Хей - казах тихо и меко -Защо не спиш?
Целунах челото й, като срещнах погледа й.

П.с.: Извинявай, че не писах дося..

-Не ми се спи. -Отвърнах и целунах леко устните му. Сгуших се в него и се усмихнах доволно. Една прозявка обачеме издаде. -Добре де, може би малко ми се спи.
Засмях се леко и го погледнах.
-А ти защо не спиш? -Попитах, като се намръщих уж сърдито. Изправих се, косата ми се бе накъдрила смешно, което сигурно ме правеше още по-смешна.

ПП: Няма проблем.

» Домът на Чарлс Брукс