Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Засмях се леко, като продължих да галя ръката й.
-Аз също, но не се ли счита за лош късмет да се говори за това? Поне така съм чувал. - усмихнах се, като й намигнах и се наведох, за да я целуна. Придърпах я още по-близо до себе си, внимателно обгръщайки я в прегръдките си. Поставих целувка на челото й и се замислих, като казах
-Всъщност, хрумвали ли са ти някакви имена? Знам, че е рано, но.. - вдигнах рамене и отново се усмихнах, след което сложих леко другата си ръка върху плоския й корем, като продължих да я придърпвам към себе си.

-Не съм се сещала да мисля за това. -Казах замислено. Но имахме предостатъчно време за такива размисли. Погледнах Джей и го целунах, като сложих ръка на корема си върху неговата.
-Ами ти? Сигурно си се замислял поне веднъж? -Продължавах да го гледам толкова влюбено и щастливо.
Облегнах глава назад, но не отделях очите си от неговите.. Сякаш ако го направя, щях да се загубя. Чух как телефона ми отново иззвъня, което ме накара да се намуся. Сигурно ме търсеха.

Гледах Елена със замислено изражение, изброявайки няколко имена наум - никое не ми се струваше достатъчно хубаво за нашето дете. Въпреки това тъкмо щях да предложа едно или две, когато телефона й иззвъня и на дисплея се показа някакво име, което не различавах.
-Няма ли да вдигнеш? - попитах я, като вдигнах вежди развеслено. Тя мълчеше, но посегна към телефона, което ми даде известно време, за да ми хрумнат интересни имена. Исках да е нещо специално, защото бебето щеше да е такова и за двама ни.
-Ало? - чух Елена да казва, докато бях потънал в мислите си, пълни с най-разнообразни имена.

Посегнах към телефона и го вдигнах. Щях да кажа, че съм добре, че всичко е наред и, че няма нужда да ме търсят.
-Ало? -Казах плахо. Първите няколко секунди не се чу нищо, а после започна крещенето. Къде съм била, защо не съм се прибирала.. А след това и заплахите. Стоях безмълвна с телефона в ръка, без да мога да кажа каквото и да било.
Тялото ми се разтрепери от страх, защото много добре знаех какво може да се случи,ако ме намерят.
Погледнах Джей, все още слушайки заплахите, които ставаха все по-ужасни и напълно осъществими.

Погледнах Елена усмихнато, когато по изражението на лицето й разбрах какво става. Тя беше изплашена, а аз я гледах, вече сериозно. Веднага повдигнах лицето й и се вгледах в очите й, докато от телефона й се чуваше все по-силно как някой викаше. Усещах, че тя се скова от страх - тялото й трепереше, а тя беше замръзнала. Гневът ме заля и не знаех какво да направя, затова действах импулсивно. Грабнах телефона й и прекъснах несекващите заплахи, като казах ледено
-Сега тя е с мен. Защо не я оставите на мира? - последното не беше въпрос. Прекъснах разговора и веднага се обърнах към Елена.
-Хей.. Добре ли си? - взех я в ръцете си, като галех тялото й, за да я успокоя. Как смееха да й причиняват това?!? Още повече, че беше вредно за бебето. Всичко това ме вбесяваше, което ме караше още по-ожесточено да се стремя да защитя Елена и нероденото ни дете.
-Елена? - погледът ми намери нейния и като се вгледах в очите й, се надявах да й вдъхна поне малко увереност. Това, което видях в погледа й обаче, беше нещо съвсем различно.

Когато ме пое в ръцете си се почувствах толкова добре, в безопасност. Тялото ми все още трепереше леко, прилуша ми за момент.. Но след като погледнах Джей, всякакъв страх ме изостави на минутата.
Ами ако намереха къде живеем? Щяха да ме изкарат от тук на сила и кой знае какво щяха да ми направят.. Щяха да наранят нашето бебе. Обвзе ме паника наново и се сгуших в Джей.
-Страх ме е .. -Прошепнах, като продължавах да треперя съвсем леко.

Ядосвах се още повече, че й причиняват това. Прегърнах я силно, като целунах леко челото й и казах
-Недей.. Няма от какво. Вече не си сама, забрави ли? Няма да им позволя да се доближат до теб или бебето.
Прегръщах я силно, като така тя не можеше да види стиснатите ми от яд устни. Погалих косата й нежно, като добавих
-Обичам те, Елена. Няма да позволя каквото и да било да се случи на теб или детето ни.

Почувствах се толкова по-добре, знаейки, че Джей е до мен и нямаше да позволи нищо да ни се случи. Усмихнах се доволно, като изтрих напиращите сълзи.
-Обожавам те.. Много.. -Казах тихо, галейки ръката му. Беше толкова мил, добър и грижовен.. Нямаше да има по-добър баща от него.
Затворих очи.

Видях, че й се спеше и я оставих да си почине, нежно галейки рамото й успокоително. Разглеждах лицето й, възхищавайки се на красотата й. Щях да я опазя от всяка опасност - и нея, и бебето. Докато гледах как се унася, в главата ми се заформи план, чийто единствен недостатък беше времето. Но през това време нямаше да позволя на приемните й родители да я открият.
-Шш.. Заспивай, любов моя. - прошепнах тихо, докато тя все още беше на ръба на съня и се усмихнах леко.

Той шепнеше тихо и скоро заспах.
Сънят ми не беше кой знае какъв, дори не помнех какъв е точно, след като се сънудих.
Погледнах Джей, който беше заспал. Усмихнах се и нежно погалих главата му, като продължавах да сгушвам тялото си в неговото. Беше великолепен, красив и някак .. приказен.

Не бях усетил кога съм заспал, но го осъзнах едва когато бавно започнах да отварям очи. Разсъних се полека и погледа ми срещна красивите очи на Елена.
-Хей - казах полусънено и като се усмихнах леко, поставих кратка, но нежна целувка на устните й.
-Как спа? - добавих, посягайки и отметнах част от русата й коса назад от лицето й, като поставих ръката си на бузата й, усещайки я толкова естествено и на място там върху лицето й. -Гладна ли си?
Попитах, поглеждайки я загрижено. Може би щеше да й се отрази добре да хапне нещо, или да си вземе душ.

-Ами.. -Замислих се. В деаствителност наистина усещах съвсем лек глад. -Няма да откажа да хапна нещо.. Но първо ще си взема душ. -Казах замислено и целунах Джей. Изправих се, като свалих дрехите си и набързо влязох в банята. Минаха около 15 минути, след коетоаз излязох, като се бях увила в черна хавлия. Седнах на леглото, гледайки Джей, който още се излежаваше сладко. Целунах го продължително и се усмихнах.

Отвърнах на усмивката й, като се пресегнах и избърсах една от многото капки по кожата й. Изглеждаше толкова сладка и секси, с мократа си коса и увитата черна хавлия около нея. Исках отново да я имам. Наведох се и също я целунах, но се отдръпнах и казах
-Ще сляза до долу. Сега се връщам. - слязох, като приготвих два сандвича и видях бележка от брат си. Върнах се в стаята и застанах до Елена.
-Яж - казах развеселено и докато тя взимаше единия сандвич, се запътих към банята, за да си взема душ.
След малко излязох, като бях увил кърпа около кръста си и държах друга, с която търках косата си.

Настаних се все още с хавлията и започнах да се храня, докато Джей беше в банята. Когато излезе, аз отново се вгледах в перфектното му тяло и се изчервих, заради всички помисли, които ми навя то.
Беше толкова красив и секси в момента, че се чувствах късетлийка.. чувствах, че всяка би ми завидяла, ако ни види. Би завидяла на нашето щастие.
Облегнах глава на възглавницата и отново отхапах от сандвича си.
-Къде е брат ти? -Изведнъж ми хрумна. Горкият човечец сигурно доста се е помъчил да спи спокойно, докато ние с Джей.. се радвахме един на друг.

Подсмихнах се, когато Елена попита къде е Тай. Наклоних глава на една страна и развеселено казах
-Пише, че е излязъл, намерих бележка от него. - нарочно пропуснах другата част от написаното - сериозната част. Оставих едната хавлия на един от столовете и отидох до прозорците. Загледах се за малко навън, след което се обърнах и просто наблюдавах Елена, която се беше облегнала на леглото с глупашка усмивка на лицето си.

Той ме наблюдаваше, а аз се изкикотих като малко момиче.
-Какво? -Попитах, макар да знаех, че няма конкретна причина. Оставих чинията със сандвичите и продължих да се взирам в неговите красиви сини очи.. Сякаш се губех в тях, дори да не бяхме лице пред лице.
Толкова много го обичах.. Нищо не можеше да опише моята радост, че той също ме обича.

Гледах я усмихнат, като просто поклатих глава мълчаливо. Тя ме гледаше с такава нежност и радост, че се запътих към леглото и след като се настаних до нея, я придърпах в прегръдките си, все още без да казвам и дума. Гледах Елена развеселен, като се наведох и поставих нежна целувка на устните й, докато двамата просто продължавахме да лежим един до друг.

Лежахме така и сякаш целия свят беше спрял да прави, каквото е правил преди това. Бяхме само аз и Джей, съществувахме само ние двамата.
-Обичам те.. -Казах плахо и се надигнах, целувайки нежно неговите устни. Придържах внимателно хавлията си с едната ръка, а с другата минах по неговите бузи.
Боже, беше перфектен.

-И аз те обичам - казах отново и добавих -С цялото си същество.
Отвърнах на целувката й и я продърпах за още една, целувайки я нежно. Обходих с устни врата й, но се спрях и като я целунах по челото, попитах
-Как се чувстваш? Всичко наред ли е? - погледнах я въпросително, докато обвивах ръцете си около тялото й здраво. Исках да знам дали има нужда от нещо - щях да й дам всичко. И тя беше това, от което се нуждаех.

-Спокойно Джей.. -Усмихнах се и погалих нежно неговата буза. -Всички сме добре..
И си беше истина. Чувствах се добре, не ми беше много лошо, но все пак не през цялата бременност щеше да ми е лошо и да ми се повръща.
Настаних се удобно в неговите прегръдки, галейки ръцете му.
-А ти как си?

Погледнах Елена развеселено и след като погалих бузата й, казах шеговито
-Всъщност, малко гладен. - засмях се, но продължих да я прегръщам.
-Кажи ми, ако имаш нужда от нещо. - добавих и целунах леко челото й, като се наместих върху възглавницата и продължих да я прегръщам. Никога досега не се бях чувствал по този начин и знаех, че Елена е единствената за мен. Срещнах погледа й и попитах
-Ще ми обещаеш ли нещо? - знаех, че вече съм я питал този въпрос, но се надявах да се съгласи.

-Ще ти обещая всичко.. Всичко, за което ме помолиш. -Казах тихо, целувайки нежно бузата му. Нямаше нещо, което да не изпълня за моя принц.. За моя единствен.
Облегнах се на него, като се чувствах повече от астлива.. повече от прекрасно. Погалих главата му.
Нямаше някой, който да обичам повече от моя прекрасен Джей.. Той ми беше всичко..
Не отделях очите с от него, просто не можех.

Усмихнах се на думите й, след което я погледнах и казах сериозно
-Обещай ми, че повече няма да се страхуваш от.. тях.
Усетих как се скова в прегръдките ми, но продължих
-Моля те, Елена. Обещай ми, че повече няма да се притесняваш.
Срещнах погледа й и казах твърдо
-Ще се погрижа повече нищо да не те плаши и да няма от какво да се тревожиш. Не искам да се страхуваш.
Погалих бузата й нежно, като продължих да я гледам в очите. Щях да я защитавам, нея и бебето, от всичко.

Усмихнах се, знаех, че той ще ме опази.
-Няма да се страхувам, щом ти си тук..
Целунах нежно неговите ръце, после врата и после неговите устни. Облегнах се назад и затворих очи.
Почувствах се доста добре, защитена и недосегаема.

Усмихнах се и кимнах, като целунах бузата й. Наблюдавах я, както беше затворила очи и като погалих бузата й леко с опакото на ръката си, казах
-Това е добре. Сега си почини, любов моя.
Придърпах завивките върху нас, но преди да затворя очи на свой ред, сложих ръка леко на корема й, като я оставих там, надявайки се Елена да не възрази.

» Домът на Чарлс Брукс