Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Той сложи ръка на корема ми, което ме накара да се усмихна широко.
Отново затворих очи и започнах да се унасям. Бях убедена, че този мой сън нямаше да е кошмар.
Заспах, като не отпуснах и за миг прегръдката си, в която бях хванала Джей. Всичко беше спокойно и невероятно.
-Обичам те.. -Казах на сън.

Елена не ме пускаше, което показваше колко е напрегната дори в съня си. Смръщих вежди разтревожено и нежно започнах да очертавам въртеливи движения по цялата й друга ръка, с която не ме беше прегърнала. Това изглежда я успокои, тъй като тя се отпусна и равномерното й дишане се открояваше в тишината. Не усетих как едва след като се убедих, че е добре, съм заспал и аз...
Събудих се, като полека лека се отърсвах от сънливостта си. Станах и като нахлузих единствено едни панталони, слязох до първия етаж. Обиколих къщата, просто по навик, когато нещо привлече погледа ми - отстрани до вратата, едва забелязвайки се, стояха два плика. Любопитен отидох и ги вдигнах, като първият беше с доста остаряла дата, а вторият беше неотдавна. Разскъсах белия плик и зачетох бележка с непознат почерк:
Spoiler:
Прочетох листа и се смръщих. Какво ставаше тук?!? Някой знаеше за нас... Е, с Елена не се криехме, но не беше като да сме казали на целия град, че сме заедно. Озадачено отворих и втория плик и го прочетох. Мръщенето ми се задълбочи - нещата ставаха сериозни, щом някой си позволяваше да заплашва нероденото ми дете... Това нямаше да му се размине, който и да беше. Нямаше да го позволя. Замислено прокарах ръка през косата си, когато чух стъпки и след секунди по стълбите видях да слиза Елена, която търкаше сънено очи и изглеждаше абсолютно очарователно.

/П.с.: Позволих си да намеся А., за да стане още по-интересно. Дано нямаш против.. /

Сутришното слънце подразни очите ми и прекъсна странния сън, в който до преди минути се намирах. Отворих очи и се огледах.. Първото нещо, което забелязах е, че бях спала почти до обяд, а второто..че Джей не е на леглото и в стаята изобщо.
Бавно се надигнах и закрачих напред; скоро го открих. Държеше нещо в ръка, но все още бях твърде сънлива, за да мога да го разчета отдалече.
-Добро утро.. -Казах с лека усмивка и се приближих, като го целунах. Страшен глад накара корема ми да издаде звук, на който щях да се засмея, ако не вижда изражението на Джей. -Хей, какво има?
Усещах, че бях изпуснала нещо, което ме накара да си мисля какво ли не.. Какви ли не мисли.. Паника скова тялото ми, докато очаквах отговора му.

ПП: Нямам : )

Напрегнах се, като се поколебах. Бях раздразнен - знаех, че ако й кажа истината, това може да се отрази на нея и бебето, а ако излъжех, можеше да се издам и тя да заподозре нещо, което отново щеше да я разтревожи, а сега не трябваше да се вълнува. Прегърнах я и след лека целувка, се насилих да се стегна, и, молейки се тя да не прозре лъжата ми, отвърнах
-Нищо, скъпа. Всичко е наред. - принудителна усмивка се появи на лицето ми, докато небрежно бутнах двете бележки в задния си джоб. Щях да се занимая с това по-късно, без да намесвам Елена и да се справя сам с натрапника, дръзнал да ни заплашва. Насилих се да се успокоя и възможно най-естествено попитах с усмивка
-Гладна ли си? - сведох ръката си и леко докоснах корема й, докато я гледах в очите.

/П.с.: Супер ;дд /

Той каза, че няма нищо и макар да имах чувството, че не е точно така, щях да премълча и да се престоря, че не видях как пъхна онези бележки в своя заден джоб.
Погледнах го и се усмихнах съвсем леко.
-Гладна съм.. И то много.. -Засмях се, като целунах бузата му.
Обаче колкото и да се опитвах да не мисля за бележките и изражението на Джей, все нещо ме караше да се замисля над това. Дали не ставаше нещо, за което той не искаше да ме информира, за да не се паникьосам? Или пък е нещо с него?
-Джей.. -Започнах неубедително, докато вървяхме към кухнята. -.. Сигурен ли си, че всичко е наред? Когато слизах по стълбите видях да гледаш две бележки .. и очевидно не беше очарован от написаното..

Погледнах Елена, разколебан - явно докато слизаше долу, не беше толкова сънена, колкото си мислех и колкото изглеждаше. За момент желанието да не я лъжа надделя и бях на път да й кажа всичко, но се стегнах и решен да я предпазя, кимнах с все същата фалшива усмивка на лицето си.
-Всичко е ок. Няма за какво да се тревожиш. - последвах я към кухнята и след като тя пъхна храна в микровълновата, се обърна назад и ме гледаше все така подозрително - трябваше да я разсея. Доближих се зад нея и като обгърнах талията й с ръце, се наведох и целунах вдлъбнатината между рамото и врата.
-Всъщност - вметнах, като отново целунах същото място и отметнах косата й -Мислех си да позанимая ума ти с нещо друго.
Продължих с целувките, като си проправих път нагоре към врата й и зад ухото. Знаех, че не беше нито честно, нито правилно от моя страна да се опитвам да я съблазня така, но исках да я предпазя и желанието да я защитя беше по-силно от всичко.

След като сложих храната се обърнах към него, продължавайки да мисля за двете бележки. Какво ли можеше да е съдържанието им? Сметка? Едва ли Джей щеше да се разстрои чак до толкова.. Писмо? Или нещо подобно? Но кой ли можеше да е този, който го изпраща?
Щом не ми казваше очевидно засягаше и мен по някакъв начин.. Или по-лошо .. детето ни.. Тъкмо щях да събера смелост да продължа битката за да узная какво става, когато той започна да целува кожата ми, което накара краката ми да се подкосят. Знам какво правеше! И колко подло е това.. но тялото не ми позволи да протестирам срещу ласките му.
-Кажи ми, че не го правиш само за да смениш темата и обстановката? -Прошепнах почти безпомощно, докато устните му продължаваха да си проправят път от врата зад ухото. Не можех да помръдна от удоволствието, което ми доставяше, макар все още да се опитвах да мисля за друго..

Не исках да я лъжа. Тази мисъл се беше загнездила в главата ми, но въпреки това пак не се решавах да й кажа за бележките. Прокарах ръцете си от талията й нагоре към подмишниците, като продължих да целувам врата й и накрая леко захапах ухото й.
-Мм... Коя тема? - попитах разсеяно, докато прокарвах целувки по кожата й. Желанието завладяваше и мен, макар че този път го бях направил по различна причина. Обърнах Елена с лице към мен и жадно впих устните си в нейните.

Жадната целувка ме накара да забравя за какво тормозех мозъка си до преди малко. Думата имаха хормоните, а след като бях бременна, тяхният глас бе доста по-силен от обикновенно.
Отвръщах също толкова страстно на всяка една негова целувка; ръцете ми се озоваха на шията му.
-Джей.. -Отрони се въздишка от устните ми, след което отново затърсих устните му. Не исках да свършва .. всъщност единственото, което в момента исках е да се загубя в Джей.. в целувките и докосванията му..
Бележките? Щяха да почакат.. Оставих съзнанието си на една единствена вълна, носеща името на любимия ми.

Целувах Елена отново и отново, като всяка целувка беше по-страстна от предишната. Тя обви шията ми с ръце, а аз я придърпах плътно до себе си, така че телата ни да се докосват максимално. Усещах как възбудата ми нарастваше и като чувствах отклика от нейна страна, страстта ми се увеличаваше до почти непоносима степен. Усетих как тя простена и успях да промълвя името й между две целувки.

Целувките сякаш ме караха все повече да искам да докосвам тялото му, както и той моето. Бяхме се разгорещили до толкова, че дори лекото писване на микровълновата не ни изкара от този транс. Ласките ставаха все по-дръзки както от моя, така и от негова страна.
Никога не бях подозирала, че едно докосване може да ме разпали така, че да забравя къде се намирам; да искам още и още.. Като наркотик, от който не искам и не мога да се откажа..
Целувах шията и устните му. Възбудата растеше, а ние определено се поддавахме на нея.

Не спирах да целувам Елена, дори и за да си поемем дъх. Двамата пламенно се притискахме един към друг, като обхождах тялото `и с ръце. Заравях пламенно пръсти в косата й, но все още не ми беше достатъчно. Задълбочавах продължителните целувки максимално, но винаги исках още и още от нея - да я усещам по-силно и по-близо до себе си. Накрая не издържах и я повдигнах да седне на плота в кухнята, като се притиснах към нея и плъзнах ръце по бедрата й, докато продължавах страстно да я целувам.

Озовах се на плота, като ръцете на Джей се плъзгаха по бедрата ми.. Простенвах тихо в знак на задоволство всеки път, когато кожата ми се допреше до неговата.
-Джей.. -Отново прошепнах и захапах закачливо ухото му, след което целувките ми се плъзнаха към врата му.
Исках го... сега.. 3апочнах да свалям дрехите му бързо..

Изпитвах такова неописуемо удоволствие. От устата ми се изтръгна нечленоразделен звук, докато Елена сваляше скоростно дрехите ми, като обсипваше и врата ми с целувки. Продължавах да докосвам кожата й, все по-ентусиазирано, докато и двамата се отдавахме на страстта си. Дрехите ми вече бяха смъкнати от тялото ми, когато на свой ред започнах да свалям и нейните. Обаче осъзнах, че не мога да чакам - тялото ми гореше от желание, въпреки неясната мисъл, че дори не я бях доразсъблякал, когато с премерено движение проникнах в нея.

Простенах силно, като го усетих в мен. Тялото ми се притисна в неговото силно. Не исках да спира; тялото ми се задвижи в ритъм с неговото.
-О, Джей.. -Почти извиках. Ръцете ми нежно минаваха по гърбът му, докато устните ми се впиха в неговите. Изпитвах удоволствие само от близостта му .. Не бях изпитвала подобно нещо преди.
Изведнъж ми причерня. Сякаш постепенно изгубих власт над съзнанието ми и всичко потъмня и изчезна бавно. Припаднах.

Бях така отнесен от удоволствието, което Елена ми доставяше, че смътно чух как тя в екстаз почти извика името ми. Двамата се движехме заедно в общо темпо, а тя впи устни в моите и аз веднага отвърнах на целувката й. Обгръщах тялото й с ръце, както и тя моето, когато внезапно хватката й се отпусна и видях как тя буквално се свлече пред мен.
-Елена? Елена! - страстта ми изчезна за секунди, заместена от паника. Държах неподвижното й тяло в ръцете си. Внимателно се отдръпнах от нея.
-Елена?!? - гледах лицето й изплашено, но тя не помръдваше. Бързо я занесох до най-близката стая, май беше хола, като я поставих да легне на дивана. Ами ако й бях сторил нещо? Или на детето ни? Нямаше да го преживея, ако им се случеше нещо, при това заради мен...
-Елена, любов моя, отговори ми!!! Елена! - бях се панирал, вгледан в отпуснатото й тяло. Затърсих телефона, за да се обадя в болницата, когато видях, че помръдна, макар и леко.
-Елена?? Любима, чуваш ли ме? Елена?!?

Не знам колко време съм била в това състояние, но усетих, че отново мога да заема връх над съзнанието си. В началото всичко бе заглушено и размазано: гласът на Джей, гледката пред мен. Постепенно всичко се поправи и го погледнах все още с премрежен поглед.
-Джей? -Казах тихо, колкото да потвърдя, че чувам и виждам, макар все още да усещах замайване. -Какво стана? -Попитах, макар да бях напълно наясно.. Припаднах и това беше нормално.. поне така мислех..
Затърсих ръката на Джей, за да мога да я стисна.

Веднага поех внимателно ръката й и тя ме стисна, но силата й не беше никак голяма. Елена лежеше отпаднало на дивана, като не се отделях от нея и виждайки, че дойде в съзнание, въздъхнах облекчено.
-Елена, слава богу! - едва сега осъзнах, че едвам дишах и си поех въздух, като я гледах разтревожено.
-Любов моя, добре ли си??? Ще повикам линейка, трябва веднага да те прегледат.
Тонът ми беше решителен, като не се оставих в него да проличи и нотка на страх - не исках да я тревожа, като й покажа всъщност колко много ме беше изплашила. Целунах нежно дланта й, която все още държеше моята и набрах номера за спешни случаи.

Исках да го спра и да му кажа, че съм добре и няма нужда от това, но разтревоженото му лице ме накара да не протестирам. Ако щеше да се почувства по-добре, като чуе от лекар, че няма опасност, добре.. Щях да оставя сестрата да ме прегледа.
Когато затвори телефона го придърпах до мен. Исках да се сгуша в него без да говорим или да правим нещо по-специално.
-Добре съм.. Не искам да си разтревожен.. С детето сме добре.. -Сложих ръката му на корема си и се облегнах, като затворих очи.

Бегла усмивка пробягна по лицето ми, когато Елена ме увери, че двамата са добре. Тя се беше облегнала на мен и след като затвори очи, изчаках известно време, преди да се повдигна от дивана и възможно най-тихо се промъкнах към кухнята. Облякох първо дънките си, а след това и ризата, която закопчах и й навих ръкавите. Върнах се в хола и виждайки оскъдно облечената Елена, извадих завивка от един шкаф и внимателно я завих на дивана, като клекнах до нея, за да съм наблизо, ако нещо се случи. Лекарят и сестрата щяха да дойдат всеки момент.

3атворих очи, усетих как Джей ме зави с нещо. Погледнах го; беше клекнал и ме гледаше. Тъкмо се наканих да го успокоя, че няма защо да е напрегнат, но се чу линейката.
Джей отвори вратата и в къщата влязоха една видно млада жена с тъмна коса (вероятно сестра) и висок мъж (вероятно лекар). Насочиха се право към мен.
Изправих се съвсем леко и след подробен преглед лекаря седна срещу мен и погледна Джей с ясен намек да излезе.
-Не.. Каквото и да има, можете да го кажете и пред него. -3апротестирах, а лекаря кимна и все пак се обърна към мен.
-Госпожице..?
-Адамс. Елена Адамс. -Казах, като осъзнах, че сестрата и лекаря не знаеха нито моето, нито името на Джей.
-Госпожице Адамс, боя се, че е възможно да страдате от епилепсия. Но нека Ви предупредя, че няма как да съм сигурен, докато не направите тестове.
3а миг ме обхвана страх. Ами детето?
-Ако.. ако евентуално съм бременна може ли да се предаде и на детето? -Попитах, макар много ясно да знаех, че е повече от възможно. Лекаря го потвърди с мълчанието си.
Погледнах Джей.. Не ме беше грижа за мен, а за нашето дете.. 3а малкото същество, което растеше в мен.
На очите ми избиха сълзи.

За миг се вцепених. Не вярвах на ушите си. В същия момент се обърнах към Елена, която ме гледаше със сълзи на очи. Веднага отидох до нея и я прегърнах.
-Шшт, скъпа, всичко е наред. - знаех, че не е, но отчаяно исках да я успокоя. Обърнах се към лекаря
-Кажете ми, как протича бременност при епилептик? А и това се лекува, нали? Със сигурност трябва да има някакви лекарства, или.. Знам ли...
Гледах доктора втренчено и настоятелно, искайки да увери и двама ни с Елена, че тя и детето ще са добре. Бях готов на всичко, само и само двамата да са добре.

Обърнах се към мъжът, за да чуя отговора му. Той поклати глава, сякаш се опитваше първо да се съгласува със себе си.
-Излищно е да казвам, че бремеността при наличието на такава болест е рискова. -3апочна неуверено той, а аз затърсих ръката на Джей. -Пипадъците се появяват, това причинява стрес, а това е опасно за бебето. Почти сигурно е, че то ще носи генетично това в себе си, но дали ще "активира" епилепсията е отделен въпрос. -Може би последното изречение ме поуспокои до някъде, но лекаря отново отвори уста и заговори. -Лечението с лекарства и други подобни.. Никак няма да допринесе за износването на здраво бебе. Препоръчвам ви да не се плашите толкова много от наличието на тази болест.. Най-лошото което можете да направите е да се паникьосате.
Кимнах, макар все още пулсът ми да препускаше и да не се забавяше дори малко. Усещах топлите ръце на Джей, които ме притискаха към него и някакси ме караха да се чувствам защитена.
Погледнах го и за миг видях изписаната тревога на лицето му, което накара сърцето ми да се свие от болка. В никакъв случай не исках той да се чувства така.. Но нямаше как да променя това, което се случваше в момента. Лекаря прекъсна размислите ми с нова реч.
-И все пак.. Искам да направим тестове. В болницата, за да съм напълно убеден. Дано греша.. -По лицето на високия и едър мъж разбрах, че се надяваше наистина да се окаже сгрешил в преценката си и всичко да е наред. Тъмнокосата сестра също имаше вид, сякаш щяха да поставят диагноза на самата нея. И двамата се изправиха почти в синхрон, като мъжът подаде на Джей визитка.
-Не е задължително да стане сега.. -Добави и погледна Джей. -Но е наложително да стане преди синът.. или дъщеря ви .. да се роди. -След няколко минути аз и Джей останахме сами в къщата.

Все още прегръщах Елена, леко вцепенен - смътно усетих как доктора и сестрата излизат. Въздъхнах. Толкова мисли ми минаваха през главата, но страхът за Елена и детето ни преобладаваше над всичко това. Знаех, че тя най-вероятно ще ме попита какво да правим и ми се щеше да имах отговора... Или поне някакъв отговор, дори и да не е най-идеалния. Щеше ми се и тя да го има.
Целунах челото й, като промуших ръка през коленете й и я вдигнах на ръце, като седнах отново на дивана и я разположих в прегръдките си.
-Обичам те, Елена. - не знаех какво да кажа след продължителната тишина, затова заложих на единственото сигурно нещо, което знаех, че няма да се промени, каквото и да става. Дори и ако...
-Не искам да те загубя. Не мога. - говорех сковано, но не от страх, а от усилието дори да допусна такава мисъл, камо ли да го кажа. Стисках Елена в ръцете си, може би прекалено силно, наясно, че скоро няма да я пусна.

Прегръдката му ме успокои, затворих очи. Стискаше ме, но бях наясно, че не беше съзнателно.
-Няма да ме загубиш. Няма да загубиш нас.. -Прошепнах тихо, като целунах ръцете му. Не исках да се тревожи, да се чувства изплашен или застрашен по някакъв начин.
Не бях сигурна какво ще се случи за напред, но ми оставаше да се надявам, че детето ще се роди здраво, както и че ще бъдем едно щастливо и добро семейство.
-Джей.. -Тихо продължих. -Всичко ще е наред.. -Целунах леко бузата му и прокарах ръка по мястото, което целунах.
Щяхме да се справим; вярвах в това. Макар да бях не по-малко изплашена, той беше до мен и това е повече от достатъчно.

» Домът на Чарлс Брукс