Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Усмихнах се.
-Ами слязох да проверя дали Тай не е разрушил хола. - засмях се тихо, като хванах кичур от косата й. Беше се накъдрила и изглеждаше интересно. Харесваше ми.
-Хайде, виждам че си уморена. Заспивай. - целунах я леко, като преместих другата си ръка на бузата й. Тя определено ми влияеше и прогонваше съня, но виждах че е уморена. Излегнах се по-удобно и я придърпах до себе си, като я прегърнах, а тя се беше сгушила до мен.

Сгуших се в Джей и се усмихнах. Почувствах се в безопасност, сякаш времето бе спряло за нас. Затворих очи. Мисля, че заспах?
Започнах да сънувам. В началото него.. Беше толкова красив, мил. После обаче сънят премина в кошмар. Почувствах как цялото ми тяло потрепна.
Усетих как започнах да говоря на сън несъзнателно.

Не бях усетил как се бях унесъл, докато неразбираеми думи не ме събудиха. Отворих очи и се обърнах към Елена. Тогава забелязах, че тя говореше насън. Тялото й се беше напрегнало, май сънуваше кошмар. Нежно я обхванах, като се опитах да я събудя.
-Хей, хей - гледах я загрижено, когато полека отвори очи -Добре ли си? Какво има?
Започнах да я галя успокояващо, като след това я прегърнах. Отметнах разбърканата й коса, за да я погледна в очите и попитах
-Какво сънува? - погледнах я внимателно. Целунах леко устните й, докато чаках да се успокои.

-Аз..аз..-Започнах да заеквам. -Няма значение.
Сгуших се силно в него, не исках да го пускам никога.
-Просто.. лоши спомени.. понякога ги сънувам. Не е кой знае какво. -Усмихнах се леко извинително. -Събудих ли те!? Съжалявам, Джей.. -Казах натъжено.

Махнах с ръка, като се усмихнах.
-Не се притеснявай. - целунах опакото на ръката й и добавих -Ти си по-важна.
Погалих я по косата, като казах
-Сигурна ли си, че си добре? Можеш да ми разкажеш, ако искаш. Но ако не желаеш, ще те разбера.
Стиснах нежно ръката й. Бяхме седнали в леглото, като сега легнах назад и я повлякох със себе си. Главата й почиваше на гърдите ми. Усещах равномерното й дишане, но тъй като тя мълчеше, я целунах настоятелно и казах
-Обичам те, Елена.

-И аз теб Джей.. -Казах, когато устните ни се отлепиха. Той бе толкова мил.. Още не можех да си представя с какво го заслужих.
Целунах ръцете му, след което се обърнах така, че да мога да целувам врата му, лицето му. Имах нужда да го усещам до мен.
-Никога не съм обичала .. Но.. но ти промени това, Джей. -Добавих усмихнато.

-Мога да кажа, че същото важи за теб. - усмихнах се, като целунах китката й от вътрешната страна закачливо. После я погледнах, като добавих
-Не съм срещал друга като теб. - преглътнах, като й се усмихнах, за да разсея леко странната атмосфера. Придърпах я към себе си и зарових пръстите си в косата й.

Той зарови пръсти в косите ми, а аз му целунах устните страстно. Тялото ми потръпна, когато докосна неговото.
-Обичам те.. И винаги ще те обичам Джей.. -Продължих да го целувам , като целунах шията му. Захапах ухото му захачливо.
Чувствах се прекрасно. Толкова щастлива и влюбена в някой, който го заслужава.
-Обожавам те.. Много те обичам.. -Продължавах да го целувам.

Не знаех от къде се появи цялата тази страст, която се излъчваше от нея, но отвръщах ентусиазирано на целувките й, като успях да кажа между тях
-И аз те обичам - казах пламенно, докато я целувах. Нежно я сложих да потъне в завивиките, докато се надвесих над нея и я обсипах с целувки. След това я прегърнах здраво, исках да разбере какво значеше за мен. Срещнах погледа й, но не казах нищо, като просто продължих да лежа така с нея до себе си.

Той ме прегърна силно, аз се сгуших в него и затворих очи.. Нищо не можеше да разруши този покой, който се разнасяше из цялата къща.
-Не искам това да свършва никога. -Казах съвсем тихо. Все повече се привързвах към него..
-Много те обичам.. -Усмихнах се.

Галех Елена по ръката, докато двамата лежахме един до друг на леглото. Тя се беше сгушила в мен и близостта й беше много приятна. Усмихнах се на думите й и я целунах нежно, но настоятелно. Погалих бузата й, като казах
-Обещавам, че няма да свърши. - погледнах я сериозно, а тя сложи ръката си върху моята на бузата й. Беше толкова сладка. Не ми се искаше да развалям момента с това, което щях да я попитам, затова казах несигурно
-Ъм.. Елена? - повиках я, като отбягнах погледа й, но я придърпах още по-близо до себе си.

-Да? -Прошепнах и погалих неговата буза. Нещо смущаваше ли го? Дали.. не ме искаше вече? Отбягваше погледа ми.. Моментална тревога се надигна в мен и зениците на очите ми се разшириха, а дишането ми се ускори..
-Какво те тревожи? - Попитах, галейки го.
Нямаше да понеса, ако вече не ме искаше толкова, колкото преди.

Леко се прокашлях, но не помръднах. Срещнах погледа й, като накрая казах полека
-Ами, имам идея. Или по-скоро въпрос.
Тя ме гледаше, като объркване и известна доза болка се четяха в погледа й. Учудих се, че изглеждаше наранена. Дали от въпросът ми щеше да я заболи? Е, нямаше как да разбера, освен ако не опитам. Стиснах зъби и попитах бавно
-Опитвала ли си се, да откриеш истинските си родители? - тя застина и това ме притесни. Погледнах я и добавих
-Можем да ги потърсим. Ако искаш. - натъртих на последното. Не знаех как ще реагира на предложението ми. Притиснах я силно към себе си. Погалих косата й, като хванах ръката й.

Бях ли опитвала? Не..от страх.. Но можех ли да му обясня,без да ме помисли за някоя страхливка? Поех въздух и го погледнах.
-Не съм опитвала..-Казах накрая, гледайки го. -От страх.. Или може би не искам да знам,защо не са ме искали.. Но не съм опитвала да ги намеря .. -Погледа ми се отмести надолу, като усетих как напрегвам цялото си същество да не заплача. Толкова пъти бях мислила на тази тема.. Над това защо някой би изоставил малкото си бебе в дом за деца без семейство.. И не достигах до отговор.
Усетих как очите ми се навлажниха и прикрих с ръце лицето си, за да си възвърна самоконтрола.

Съжалих, че бях повдигнал въпроса с родителите й. Погледнах я разтревожен, като казах бързо
-Хей, хей - придърпах я силно до себе си в стегната прегръдка. -Всичко е наред. Тук съм.
Започнах да галя косата й, като се опитвах някак да я успокоя. Нямах представа как да я утеша.
-Елена... - повиках я несигурно. Вдигнах лицето й към себе си, като избърсах една сълза. Гледах я в очите и паниката ме завладя.
-Добре ли си? - гледах я в очите, като след това отново я прегърнах здраво. -Спокойно, тук съм. Винаги ще бъда.
Казах твърдо, като все още се опитвах да я успокоя, но нямах представа дали успявах.

Сгуших се в него и всичко сякаш се оправи за момент.. Знаех, че си имам него това бе достатъчно, за да ме направи щастлива в момента.
-Добре съм.. Благодаря ти..-Казах, като гласът ми още леко потрепваше. Целунах леко бузите му, което ме накара да се поуспокоя.
След минути бях по-добре, но все още не исках да ме пуска от прегръдките си.
-Обичам те, Джей.. -Казах тихо, галейки ръцете му.

Все още я гледах леко паникьосано, но я прегърнах силно и казах
-Аз също те обичам.
Продължих да галя косите й, като я придърпах цялата да се сгуши до мен, сякаш ще я вдигна на ръце. Хрумна ми идея и леко придърпах ръката й, като я хванах и я поставих на гърдите си, така че да усеща сърцебиенето ми. Май не беше много добра идея, но се надявах да я успокои. Целунах челото й, като срещнах погледа й и го задържах, така че да й вдъхне спокойствие.

Усещах удърите на сърцето му толкова силно.. Да не би да се бе паникьосал? Целунах устните му съвсем леко и се усмихнах, за да му покажа, че съм добре.
-Всичко е наред..-Казах продължавайки да го целувам съвсем леко. Бе толкова мил и грижовен..
-Знаеш ли..Не ми трябва друг щом имам теб! -Добавих след кратко мълчание изпълнено с целувки.

Все още я гледах несигурно, но въпреки това се усмихнах леко.
-И на мен не ми трябват други, след като си с мен. - усмихнах се, вече широко, като срещнах погледа й. Вече знаех колко много значеше Елена за мен и нямаше да я пусна. Целунах я леко, като погалих лицето й. Беше преживяла достатъчно.
-Уморена ли си? - попитах и целунах леко слепоочието й, като хванах ръката й и преплетох пръстите си с нейните.

-Не много.. -Казах, разрошвайки леко косата му. Погалих ръцете му нежно, след което го погледнах. Погледите ни се срещнаха, което ме накара да се усмихна. Но сега не се срамувах и не отмествах поглед, както в парка. Всъщност, все още се чудех как Джей би избрал малко момиче като мен, защото не бях нищо особено.
-А ти уморен ли си? -Попитах, след което леко целунах челото му.

Поклатих глава.
-И аз не съм. - придърпах я близо за целувка, като започнах да я галя по рамото. Тя притвори очи, като каза, че е приятно. Усмихнах се заговорнически и преди да ме усети, бях изкарал телефона си и се чу щракването на снимката. Усмихнах се доволно, като Елена ме гледаше учудено.
-Време е за снимки. - казах закачливо, като станах и извадих фотоапарата си от един шкаф. Преди тя да успее да каже каквото и да било, отново я щракнах и й намигнах.

-Така ли? -Казах и се изправих като го придърпах за целувка и в същото време фотоапаратът щракна.. Придърпах апарата и снимах него, а после отново заедно. Засмях се весело и продължавах да го целувам.
-Ето сега имаме много снимки заедно. -Усмихнах се развеселено и целунах врата му. бавно прокарах ръка по гръдния му кош, усещайки как самата аз настръхвам.

Преглътнах бавно, като отвърнах
-Така е. Но надали ще ми стигнат. - усмихнах се, като я придърпах бързо до себе си. Целунах я жадно, като срещнах погледа й.
-Ще си запазя фотоапарата, за да го използвам и занапред. - казах закачливо, като обгърнах с ръка кръста й и леко й намигнах. Наведох се към Елена за още една целувка и докато я целувах, я придърпвах все по-близо до себе си.

Целувах го и не можех да отлепя устни от него. Целувах го жадно, а ръцете ми галеха бузите му. Моят красив принц.
-Искам те! -Прошепнах, галейки го нежно. Цялото ми тяло трепереше, толкова копнеех за него, да го имам сега, на момента!
Седнах в него и продължих да го целувам по шията, устните,, навсякъде, до където устние ми достигаха.
Толкова щастлива бях в момента! Имах него и друго не ми трябваше за да мога да оцелея.

Бях учуден от вълната от страст, която усещах от Елена. Не я бях виждал такава, но ми хареса. Тя разпали и мен и докато ме целуваше, й отвръщах с ентусиазъм. Тя седна в мен, но аз се излегнах на леглото и я придърпах. От устните й слязох на шията, като се повдигнах, за да срещна погледа й и казах
-Имаш ме. - усмихнах се леко и се надигнах, като отново целунах устните й. Прокарах ръка под блузата й, като започнах да я галя все по-ентусиазирано и да я целувам жадно.

» Домът на Чарлс Брукс