Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

-Харесва ми. -Продумах, докато той целуваше врата ми, а след това и едната от бузите ми. -Просторно и черно.. -Засмях се и го целунах нежно, възможно най-нежно.
Стаята му ми се струваше все пак далеч от моята, но може би си внушавах, заради масивната къща? Както и да е. Впихме устни нежно един в друг, като аз дооправих тениската му така, че да изглежда добре върху него.

Целунах я нежно, като я придърпах към мен. Двамата продължихме с целувките, докато не усетих, че трябва и да дишам. Отделих устните си от нейните, като се усмихнах и попитах, отново напомняйки и
-Ще гледаме ли филм? Май вчера така и не стигнахме до това. - тя леко се изчерви, а аз докоснах бузата й. Определено ме привличаше. Целунах я леко, като хванах кичур от косата й и започнах да си играя с него между пръстите си.

-Ами..добре.. -Отвърнах и леко целунах ръката му, която бе хванала един мой кичур. Усмихнах му се, бях се изчервила, но изглежда това му харесваше.
-Ти избери филма. -Добавих и погалих бузите му, а след това се надигнах и целунах устните му.
Толкова щастлива бях, усещах как сякаш летях високо в облаците без страх, че може да падна.

Усмихнах се, като също я целунах леко.
-Добре. Хайде, ела. - казах и като я хванах за ръка се запътих към хола. Двамата слязохме по стълбите.
Клекнах пред дивидито, оглеждайки рафтовете с филми под него.
-Добре.. Каза, че харесваш ужасите, нали? На мен също ми допадат. Какво ще кажеш за "Огледала"? - предложих, изкарвайки филма. Станах и се обърнах към нея, като чаках отговора й.

-Дообре. -Кимнах и се усмихнах, като се настаних на дивана. Обгърнах краката си с ръце, но след малко се сетих нещо.
-Хей ..ако..ако намеря кухнята, може да направя пуканки?-Изправих се и се усмихнах лекичко.
Боже, трябваше да сложи карта, за да не се изгубя. Засмях се на тази моя мисъл и погледнах коридора. Мисля, че се сещах къде беше.

Засмях се, а Елена се запъти да намери кухнята. Започнах да нагласям диска с филма в дивидито. Когато свърших, тя още не се беше върнала.
Влязох в кухнята, като я видях да стои с гръб към мен до микровълновата. Направих няколко крачки към нея и като обвих с ръце кръста й, целунах врата й и попитах
-Всичко наред ли е? - казах близо до ухото й и я пуснах, като застанах до нея.

-Напълно. -Казах доволна от себе си. -Слеед 2 минути ще имаме вкусни пуканки докато глеаме страшнотии на огромния телевизор.
Целунах бузата му и се усмихнах. Прекарах ръка по косата си, за да отместя няколко кичура, които бяха застанали пред лицето ми и ми пречеха. След това го погледнах, погледите ни се срещнаха, а това наново ме накара да се изчервя. Не знам как успяваше, но винаги ме караше да съм малкото срамежливо момиченце.

Усмихнах се и с Елена изчакахме пуканките да станат готови. След това тя ги извади от микровълновата. Подадох й купа, в която ги сипа. Двамата се върнахме в хола. Пуснах филма, а тя вече беше седнала на дивана. Отидох и седнах до нея. Обгърнах раменете й с ръка, като тя се сгуши до мен. Погалих бузата й с другата си ръка, след което целунах мястото, където я бях погалил, като се усмихнах.

Той се усмихна, а когато се наведе за нова целувка, аз набутах няколко пуканки в устата му и се засмях. След това обърнах главата си към екрана на телевизора, но усещах погледа му върху мен, което ме накара да се изчервя отново.
Взех пуканка, като ръката ми се докосна до неговата, допира на кожата му ме накара да настръхна и за момент да потръпна приятно.

Филма започна, но погледът ми все още беше отправен към Елена. Лицето й ми беше по-интересно. Не бях изгледал филма, спомних си, че го бях спрял някъде по средата. Продължих да изучавам лицето й, докато тя гледаше екрана. Ръцете ни се допряха, като усетих приятното чувство от допира й. Изкушението да я докосна се усилваше, но не помръднах и със сантиметър. Преглътнах, борейки се с желанието да се пресегна към нея, когато на вратата се почука. Елена ме погледна въпросително, а аз я целунах по косата и казах
-Сега идвам. - запътих се към вратата и отворих. На прага стоеше Тай, държейки Хачи за каишката.
-Хей, братле, какво става? - попита развеселено, както винаги. Прекрачи прага, като кучето залая към мен. Погалих го, опитвайки се да го спра да не ме събори. Засмях се, когато Елена дойде откъм хола.

На вратата се звънна и Джей отиде да отвори. Чух кучешки лай, което ме заинтригува и се изправих, насочих се към входа.
Когато пристигнах, видях куче, а някакъв мъж. Усмихнах се наловко и погледах към сладкото куче.
Спомних си, че Джей ми бе споменал, че има куче, което обаче не бе при него в момента. Явно това бе Хачи.

Тай ме погледна изненадано, но не казах нищо. Тримата мълчахме, като накрая казах
-Тай, това е Елена. Елена, брат ми Тай. Той води Хачи, за да ми го върне.
Брат ми вдигна вежди, като каза
-Здрасти. Аз съм Тайлър.
Реакцията му ме изненада, но бях зает да размотавам каишката на Хачи от краката си.
-Добре, добре - стой мирен. - казах на кучето, като се усмихнах и леко го погалих, след което вдигнах глава, за да видя реакцията на Елена.

В началото не знаех какво да направя, но осъзнах, че да стоя като статуя не бе най-умното решение. Усмихнах се.
-Приятно ми е. -Отвърнах и направих няколко крачки и с Тайлър се здрависахме. Не знам дали ме гледаше с очудване или нещо друго, но за момент се смутих и погледнах Джей, като с поглед сякаш му казвах "какво да направя?!".
Кучето беше прекрасно.

Усмихнах се на леко паникьосания поглед, който ми хвърли Елена. Отидох и хванах леко ръката й за кураж, като се обърнах към брат си
-Хей, днес ли трябваше да ми върнеш Хачи? - попитах, като се засмях -Май забравих точно кога ти казах да ми го доведеш.
-Е, май си бил зает, та не помниш, а? - подкачи ме Тай, поглеждайки многозначително Елена. Сдържах се да не го прасна, като Елена се изчерви и мълчеше. Погледнах брат си леко строго, а той сви рамене.

Леко се смутих, изчервих се когато брат му го подкачи. Леко погалих кучето, без да поглеждам нито Джей, нито Тай.
Май Джей едва се сдържаше да не побутне с лакът брат си, това ме накара леко да се засмея.
-Аз..ам.. -Казах, за да наруша нелепата тишина. -Някой да иска кафе? -Попитах и леко се усмихнах подканвайки.
Нямаше да е добре ако Тай си тръгне без поне да пие кафе.

Тай кимна на въпроса на Елена ентусиазирано.
-Аз определено няма да откажа - той се ухили широко, навявайки ми мисълта, че май беше намислил нещо. Побутнах го към кухнята и тримата с Елена се запътихме натам. Те влязоха, като аз казах
-Ей сега идвам, само да оставя Хачи да миряса. - поведох кучето към мястото, където спеше в стаята ми, като оставих Тай и Елена в кухнята. Надявах се брат ми да не я свърши някаква, докато се оправех с Хачи.

Влязохме в прекрасно обзаведената кухня на Джей, вече знаех къде е кафето, за това се заех да направя такова.
Настъпи неловка тишина. Това, че не знаех, какво си мисли брата на Джей за мен ме изнервяше допълнително. Не беше в мой стил да задавам първа вапроси, за това стоях в очакване на въпросите на Тай, които убедена съм щяха да са инересни. След като кафето бе готово, за удивително кратко време, аз се обърнах и поднесох едната чаша към Тай.

Докато се оправя с Хачи и го накарам да миряса, измина известно време. Слязох в кухнята, любопитен какво е станало докато бях горе. За моя изненада намерих Елена и Тай да стоят един срещу друг, като и двамата мълчаха. Странно, не беше типично за брат ми. Какво ли ставаше?
-Виждам, че си направила кафе - обърнах се към Елена и я целунах по бузата. Тя се изчерви леко, като кимна. Подаде ми чаша, от която се виеше пара. Оставих я на плота, като се обърнах към Тай
-Е, какво става? - попитах Тай. Той само поклати глава и каза
-Нищо. - погледнах го невярващо, като той отправи поглед към Елена, след което отново ме погледна и с въздишка на раздразнение каза
-Направо не издържам. Те ще ме подлудят! - рядко виждах брат си такъв. Погледнах го учудено, като попитах недоумявайки
-Те?
-Той е в града. - каза Тайлър, думите сякаш излизаха бавно и насила от устата му. Вцепених се и импулсивно затърсих ръката на Елена. Стиснах я, поглеждайки Тай.
-Значи баща ни е решил да ни посети. - казах ядно -Е, за какво е дошъл този път?
Брат ми въздъхна.
-Дълга история. Но не ми се остава там, двамата под един покрив.. Не мисля, че мога да го издържа. А ти имаш стая за гости. - брат ми ме погледна обнадеждено. Поклатих глава.
-Няма да стане. Стаята е заета от Елена. - казах бързо, а брат ми ме погледна изненадано. Обърнах се към Елена с извинителен поглед. Не исках да чува това.

Пред очите ми се разиграваше нещо което не разбрах окончателно.
-Не Джей.. Ще се върна у дома и стаята ще се освободи. -Отвърнах твърдо, като се усмихнах съвсем леко. Щеше да е нелюбезно, ако не го направя. Не бях най-важната на света, а Тай е брат на Джей и би трябвало да му е приоритет.
-Ще се върна у дома и ще може да останеш тук. -Обърнах се вече директно към Тай с леко приятелска усмивка.

-Категорично не съм съгласен. - отсякох, като леко се смръщих. Не задържах Елена насила, но мисълта да се върне отново там ме вбесяваше. Обърнах се към брат си
-Тай, можеш да спиш и на дивана. А и хола е огромен и телевизора е там. - той ме погледна учудено, но кимна леко. Знаех, че ще се съгласи - всичко друго беше за предпочитане пред компанията на двамата ни родители в момента. Отидох до Елена, като я погледнах
-Не се притеснявай. Тай не се задържа много, защото и баща ми принципно си тръгва бързо. Не искам да се връщаш при.. тях. - казах, като хванах ръката й. Тя ме погледна колебливо, а аз се обърнах към Тай
-Бяхме пуснали телевизора. Можеш да отидеш да догледаш филма или да пуснеш спорт. Май имаше нещо интересно... - още не бях довършил, а брат ми вече вървеше към хола. Само при споменаването на спорт и се въодушевяваше, а и исках да остана насаме с Елена. Погалих бузата й, като казах
-Всичко ще е наред, ще видиш. Остани с мен. - казах меко, като хванах ръката й и я целунах.

Той ме целуна и краката ми отново се подкосиха. Когато устните ни се отделиха бавно погалих бузите му.
-Добре..Ще остана с теб. -Целунах врата му съвсем леко, като включих и захапка. Ръцете ми съвсем леко обхождаха корема му под блузата му.
Целунах устните му и се усмихнах, но не отместих ръцете си от гръдния му кош. Тялото му бе горещо, настръхваше при допира ми.

Усетих приятното чувство при допира й и настръхнах. Ръцете й обхождаха кръста и гърдите ми. Наведох се и я целунах. Усетих как желанието се надигна и казах леко
-Елена.. - срещнах погледа й, като обгърнах с ръце лицето й. Не знаех защо тя можеше да ме подлудява така. Може би беше защото я харесвах, а и тя мен. Или беше заради нещо друго? Придърпах я към себе си, докато нежно я целунах. Ръцете ми все още бяха около лицето й. Целувката се задълбочаваше, когато прокашляне ни прекъсна. Обърнах се и видях брат ми да се подсмихва развеселено.
-Хей, Джейс пуканките свършиха.. - каза. Смръщих се насреща му, като отпуснах хватката си от лицето на Елена с нежелание.

Усмихнах се неловко, когато Тай се изкашля. Обърнах се и направих още пукнанки набързо и му ги подадох, бях се изчервила и не можех да го погледна.
-Ето..заповядай.. -Подадох му купата, като оставих кичурите коса да покрият поне малко лицето ми.
Погледнах Джей с леко паникьосан поглед. Наистина не знаех какво да кажа или направя повече.

Тай се усмихна развеселено, но взе купата и изчезна в хола. Обърнах се към Елена, като нежно вдигнах брадичката й, за да ме погледне в очите.
-Хей. Всичко наред ли е? - попитах, докато тя ме гледаше объркано. Бях забелязал паникьосания поглед, който ми хвърли. Срещнах погледа й и казах
-Не се притеснявай. Брат ми рядко се интересува от нещата в живота ми, както и аз от неговите.
Погалих я по бузата, като я целунах. Целувката се задълбочи и бързо вдигнах Елена на ръце, като отделих устните си от нейните.
-Страхотна си. - казах, като целунах леко врата й. Караше ме да се чувствам страхотно. Оставих я да седне на плота в кухнята, като хванах ръката й и се усмихнах.

Той се усмихваше и това караше и мен да се усмихна. Господи, чувствах се толкова странно, както никога преди.
-Не съм. Ти си.. -Отвърнах и леко целунах ръцете му, а после с едната ми погалих лицето му съвсем леко. -Знаеш ли, сигурно на земята няма някой, който би се държал толкова внимателно с мен, както ти.
Целунах устните му страстно, но въпреки това плахо. Ръцете ми продължаваха да галят бузите, врата му нежно.
Сякаш при всеки допир самата аз изтръпвах.

» Домът на Чарлс Брукс