Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

-Не мисля, че има вероятност да откажа. - засмях се леко, а после усетих тръпка през тялото си, когато Елена ме докосна. Целунах я и прокарах ръцете си по гърба й, надолу към кръста, а след това и към бедрата й. Придърпах я още по-близо до себе си (ако това изобщо беше възможно) и не спирах да я докосвам.
-Караш ме да полудявам, когато правиш това - казах до ухото й, след което срещнах погледа й и я целунах страстно.

Неговата страстна целувка запали пожара в мен. Исках да го имам на момента, да знам, че е само мой, само и единствено мой. Целувката бе дълга и с всеки изминал момент обстановката се нажежаваше все повече.
-Тогава нека полудеем заедно! -Прошепнах между две целувки и продължих да го докосвам , като спуснах ръката си под корема му. Устните ми бяха на шията му, целувайки и засмуквайки плътта му.

Рязко си поех въздух.
-Ако продължаваш, не отговарям - казах дрезгаво, като леко я повдигнах и я целунах настоятелно. Тя наистина ме подлудяваше, но този път усещах и дивата страст, която Елена беше разпалила у мен. Обърнах я към стената на банята, като я притиснах с тялото си към нея и скоростно я докосвах, без да спирам изгарящите целувки. След това слязох на врата й, а после и надолу между гърдите и към корема й. Напълно бях изгубил контрол.

Цялата потрепвах при докосванията му. Господи, подлудяваше ме с целувките му.
-Искам те.. -Изстенах от удоволствието, което ми доставяха устните му. Направих така, че той да се окаже притиснат до стената. Устните ми зашариха по корема му и по-надолу. Исках да го подлудя, както той мен.
Нямаше да се спра пред нищо за да му доставя максимално удоволствие.

Рязко вдишах, а след това и издишах. Имах чувството, че всеки момент щях напълно да си изгубя ума. Усещах всяко нейно докосване по-силно от преди, което ме подлудяваше още повече. А устните й... Не издържах повече. Повдигнах я, като я целунах страстно и продължително. В същия момент проникнах в нея - усещах се сякаш ще се пръсна от неописуемите чувства, които Елена събуждаше у мен.
-Господи... - издишах, но пулса ми беше все така максимално учестен. Започнах да се движа, като я притиснах до себе си.
-Обичам те - казах и я целунах, напълно изгубил контрол.

-И аз теб! -Изстенах, когато го усетих в мен. Той започна да се движи, господи сякаш бях на седмото небе.
-Джей! -Извиках името му, провокирана от пожара, изгарящ всякакви задръжки и от двамата. Впих жадно устните си в шията му. Усещах как стаята сякаш се тресеше, как самият свят бе разтърсен от нашата любов.
Усмихнах се доволно, вече бях сигурна, че щях да съм щастлива край Джей.

Дишах забързано от огромното удоволствие. Усещах Елена до себе си, и двамата погълнати от страстта. Целувах я продължително и настоятелно, като не спирах да галя тялото й. Тя наистина ме беше извадила от контрол, като разтърси целия ми свят. Усещах колко я обичам.
Тя извика името ми и това ми въздейства още повече. Забързах темпото, като кръвта бушуваше в ушите ми от страстта, която ме беше завладяла и целунах Елена.

Той забърза, аз изстенах отново, като го целунах страстно. Погалих бузата му, като се усмихнах. Толкова красив, идеален. Всяка негова черта бе повече от перфектна и съвършенна.
Сгуших се в него, като му прошепнах "Ужасно много те обичам!". Не исках никога да ме пуска, защото се чувствах в безопасност само в обятията му.
-О, Джей..-Бе всичко, което описваше, че съм на върха.

Усмихнах се и миг след това потръпнах от върховното удоволствие, което изпитвах. Притисках Елена силно до себе си, като мълчах и дишах учестено.
-Обичам те - казах бавно и я целунах. Хванах нежно ръката й и я сложих от лявата страна на гърдите ми. ДВамата мълчахме, а аз срещнах погледа й и казах отново
-Обичам те. - надявах се да съм го затвърдил, но сякаш никога не беше достатъчно. Обичах я и щях да я закрилям, да направя всичко за нея.

Усмихнах се. Скоро краят дойде. Извиках, защото цялото ми тяло изтръпна. Няколко секунди постояхме така. Замислих се.
-Джей.. -Прошепнах. -Осъзнаваш ли, че го правим без предпазни средства. -Казах сериозно. В действителност нямах представа как е с предпазни средства, но знаех, че по принцип не е редно.

Не се бях замислял за това. Толкова я желаех, а изобщо не помислих.. Бях се увлякъл като ученик.
-Аз.. не се бях сетил за това. - отдръпнах се леко, за да я погледна в очите. Трябваше да измислим нещо. Май имаше някакви хапчета? Прегърнах я леко, като стиснах зъби - бях се издънил.
-Съжалявам за това.. Наистина не помислих за тази част. - не знаех какво да кажа или направя.

Гушнах го силно.
-Всичко е наред.. -Погалих го. Най-много да забременея.. Всъщност това малко ме плашеше, въпреки че съм си представяла как прегръщам бебе и се грижа за него.
-Ще.. ще взема някакви хапчета. -Казах. -И всичко ще е наред. Пропуснали сме но.. Но всичко ще е наред.
Облегнах се на стената. Ами ако бях бременна? За момент не знаех какво да направя.

Сведох поглед. Виждах, че и тя е объркана като мен. Ако беше бременна... Не знаех дали го иска. А и беше твърде рано за това.
-Значи ще намерим хапчета - казах, като се замислих -И ще дойда с теб на преглед. Лекаря ще знае най-добре.
Наистина трябваше да отидем, за да я прегледат. А и така щяхме да научим повече за тези хапчета. Или ако те не ставаха, щях да взема други предпазни мерки - исках да поправя грешката си.
-Добре ли си? - Елена се беше облегнала на стената. Спрях душа и я взех на ръце, като бързо я занесох до леглото. Покрих я със завивиките и отидох до гардероба, като навлякох едни джинси. Върнах се при нея и седнах на леглото, като погалих бузата й.

Сгуших се в него, като погалих ръцете му.
-Обичам те.. -Прошепнах. Леко потрепвах, защото ми бе студено. Възвърнах самоконтрола си, като се изправих и облякох някакви дрехи.
-Ако съм бременна.. -Говорех, но по-скоро на себе си от колкото на Джей. Седнах на леглото пак, гледайки пода, докато слагах обеците си. Трябваше да отида на лекар, за да разбера.. И после да седнем и да обсъдим всичко с Джей.

Тя изглеждаше някак отдалечена. Не знаех какво мислеше за нещата, но можех да науча само по един начин. Както беше седнала на леглото клекнах пред нея и улових погледа й, като леко повдигнах брадичката й към мен.
-Хей... - казах полека. Не знаех как да подходя, затова повторих думите й -Всичко е наред. Тук съм.
Казах последното твърдо, за да подчертая, че можеше да разчита на мен за всичко.
-Кажи ми.. Какво има? Какво те измъчва?
Усещах я дистанцирана и това не ми харесваше. Обичах я твърде много, за да я загубя.

-Страх ме е Джей.. -Погледнах го. -Чак сега се замислих за бъдещето. Какво ще правим за напред... Да, ще взема хапчета и ако съм бременна, няма да съм вече.. но още по-нататък.. след много време.. Ами ако не ставам за майка? Джей, не искам да съм като нашите.. -Леко потрепнах и хванах ръцете му.
-Не е подходящият момент да мисля за деца, знам.. но.. просто.. -Въздъхнах и изтрих една сълза, която се канеше да падне.

-Хей, хей! - прегърнах я нежно, като леко погалих косата й. -Всичко е наред. Нормално е да се паникьосаш.
Целунах челото й и казах спокойно
-Наистина е рано да мислиш за това. Но от мен да знаеш, че съм сигурен, че ще бъдеш страхотна майка, когато му дойде времето.
Усмихнах се леко и отметнах косата й. После я погледнах сериозно и казах
-Няма да бъдеш като осиновителите ти. Сигурен съм. Знам, че никога не би причинила това на някой, още повече на едно бебе. Ще се справим. Винаги ще бъда до теб - обещавам.
Прегръщах я силно. Страховете й наистина бяха сериозни, но се радвах, че ги споделяше с мен. Надявах се да съм смъкнал поне малко от бремето, което чувстваше на плещите си.

Сгуших се в него. В ръцете му бях толкова добре. Изправих се и за секунди излязох до аптеката и взех тест за бременност, като се върнах отидох в тоалетната.
Излязох след минути. Трябваше да се изчака 5 минути. Седнах на леглото.
-Трябва да изчакаме малко, но ме е страх да погледна.. -Казах разтривайки ръцете си. Нямах представа какво друго да направя. Сгуших се в Джей. Трябваше да изчакаме още няколко дълги минути.
Дойде времето. Изправих се.
-Ти погледни.. -Казах, изплашена от този момент.

Бях нервен също като нея, но се изправих и взех теста. Не го погледнах, като го държах на обратно. Отидох с него и седнах до Елена, като обгърнах раменете й здраво с една ръка и целунах челото й.
-Хайде, ще погледнем заедно - тя изглеждаше толкова притеснена. Аз също бях. Преди да направя каквото и да било, повдигнах брадичката й и я целунах. Тогава и двамата погледнахме към теста в ръката ми, като го обърнах.

Погледнахме едновременно, като цялото ми тяло изтръпна секунди преди да видя. Сгуших се в него, докато асимилирам какво виждам пред себе си.
-Какво значат двете чертички? -Попитах. Изтръпнах. Tрябваше първо да прочета упътването, но от вълнение забравих.
Погледнах Джей, като от вълнение усетих как сърцето ми щеше да изскочи.

Трябваха ми няколко мига, за да асимилирам въпроса й. Знаех какво значат, но определено не бях подготвен за резултата. Погледнах към теста, за да се уверя, че е видяла правилно. Изправих се мълчаливо и прокарах ръка през косата си. Усещах, сякаш гласът ми се беше загубил. Бавно се обърнах и като клекнах пред Елена, погледнах теста отново. След това срещнах погледа й и сериозно кимнах, надявайки се тя да разбере какво й казвах и какво означаваше това.

Когато кимна изтръпнах и хванах главата си в ръце. Затворих очи, изплашена, объркана.. Не можех да мисля.. Изправих се и отидох до прозореца, като го отворих, за да мога да вдишам. Облегнах се и започнах да дишам тежко.. Паническа криза, но бе доста по-силна от предишните.
Знаех, че нямаше защо да се плаша. Знаех, че има хапчета и какво ли още не, но умът ми бе спрял да работи.

Не знаех как да реагирам или какво да кажа. Питах се как ще е най-добре да постъпя, за да помогна на Елена, а и на себе си. Тя стоеше на прозореца с гръб към мен. Чувах тежкото й дишане и това само ме разтревожи още повече. Отидох до нея и нежно обгърнах кръста й с ръце, като с едната леко погалих корема й.
-Говори с мен - казах вменазпно, неосъзнал, че бях възвърнал гласа си. -Елена..
Молбата ми беше неисказана, но се надявах, че ме е разбрала. Исках да знам какво чувства, какво мисли... Трябваше и да обсъдим какво ще правим, да обмислим всичко.

Отстъпих назад и седнах на леглото.
-Аз.. -Започнах, но нямах представа какво искам да кажа. -Кажи ми какво е редно да направим и.. ще го направим.. -Погледнах го, като се изправих и се сгуших в него. Усетих моментно облекчение, той бе тук.. значи щяхме да измислим нещо.
-Кажи ми.. -Шепнех..- Какво да направим, за да е всичко наред?
Всъщност го питах "Какво да направя за да не си отидеш от мен?", защото това бе огромният ми страх в момента.

Погледнах я, малко объркан. Тя също говореше неясно, но беше нормално.
-Елена - започнах -Не знам... Кажи ми, как чувстваш, че ще е най-редно да постъпим? Какво искаш ти да направим?
Може би не се изразявах добре, но исках да знам нейното становище и как тя гледаше на положението. Беше важно да знам какво мисли, преди да й кажа каквото и да било.

» Домът на Чарлс Брукс