Домът На Джейсън (18+)

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Тръгнахме към изхода на басейна и след малко вървене се озовахме пред една наистина масивна и доста модерно изглеждаща къща. гаража ме впечатли, колите вътре бяха .. доста бързи предполагам?
А когато влязохме вътре, главата ми направо се замая от впечатление. Всичко изглеждаше толкова модерно и прекрасно.. нямах думи.
-Уау.. -Успях да кажа след дълго оглеждане.

Усмихнах се, като пристъпих навътре, водейки я за ръка.
-Радвам се, че ти харесва.. Някои хора го намират малко странно, но... Харесвам черното.
Вдигнах рамене, като леко се усмихнах. Още си спомнях досадните разговори с майка ми и как искаше да обзаведе цялата къща по неин вкус. Ъхх.. Тръснах леко глава, като казах
-Е, кои стаи да ти покажа първо? - попитах, едновременно нея и себе си, като се обърнах към Елена усмихвайки се.

-Която поискаш; убедена съм, че ще се впечатля. -Засмях се леко, чакайки моя "принц" да ме поведе напред към една от многото стаи в къщата му.
Възхищавах се дори на стените, които не приличаха на обикновнните, скучни стени у дома. Ако можеше да се нарече дом изобщо. Сигурно щяха да ме изхвърлят с удоволствие при първата прокраднала им се възможност. Единственото, което ги спираше до сега бе, че ... същност, не знам какво ги спираше.
Погледнах Джей в очакване.

Усмихнах се, като се замислих.
-Ами добре, да започнем с хола тогава? - попитах и тя кимна. Поведох я надясно и след малко влязохме в просторното помещение. Таванът беше висок, но стаята не беше богата на мебели, като дивана и двете кресла до него заемаха централното място в хола. Личеше си, че е обзаведен от мен - не обичах твърде многото мебели.
-Е, какво мислиш? Обзавеждането е мое дело. - засмях се, като добавих -След това смятам да ти покажа кухнята и трапезарията. Отново аз ги обзаведох, но с известна доза помощ.
Усмихнах се, докато Елена оглеждаше хола, въртейки глава на всички страни.

-Доообре, харесва ми вкусът ти.. -Казах обръщайки глава нагоре. О, господи, колко висок бе тавана. Седнах на едното кресло , сякаш за да проверя дали е удобно и кълнасе, това бе най-удобното кресло, на което бях сядала някога.
Изправих се след секунди, леко усмихвайки се.
-Добреее да продължаваме нататък. -Казах, хващайки отново ръката му. Бе толкова приятно..

Засмях се на начина й на разглеждане на стаята, когато тя хвана ръката ми. Бе готова да продължим, а аз й се усмихнах, водейки я към кухнята. Двамата влязохме, а аз се обърнах, вдигайки вежди.
-Не знам дали досега си виждала черна кухня, но.. - засмях се, като леко вдигнах рамене. Отворих една врата и кимнах към помещението зад нея, като казах
-А там е трапезарията. И тя е черна... - засмях се леко, срещайки погледа на Елена.
-Радвам се, че засега стаите ти харесват. - казах, като леко целунах слепоочието й.

Сгуших се в него, като целунах едната му буза.
-Нататък.. -Казах, очаквайки вече да ме развежда из.. кое остана.. спалните? Сигурно и неговата спалня бе.. черна.
наистина не бях свикнала да влизам в къща, изцяло в черно, но би ми харесало. Е, моята стая бе предимно в синьо, защото обожавах този цвят, както и черното.
Погледнах го, като отново се надигнах и целунах устните му за секунди.

Усмихнах се, като я придърпах за още една целувка. Притиснах я към себе си, като се овладях и я попитах
-Остава гаража.. и спалните. Стаята за гости наистина е интересна. Направих я за разнообразие в златно, не е черна. - засмях се, като срещнах погледа й. Не бях сигурен относно моята стая, но все пак щях да й я покажа. Отделих се от нея с известно усилие и като я хванах за ръка, попитах
-Е, кое искаш да видиш първо? - попитах несигурно, но отново й се усмихнах.

-Нека видим..ами гаража? -Погледнах го, телефона ми иззвъня. Усетих, че никак не ми се пишеха хубави неща, ако се прибера.
Когато го изкарах за да погледна , видях, че беше СМС. "По-добре не се прибирай, защото не знаеш какво те чака". Потръпнах, бе изпратен от приемния ми "баща".
-Сега я загазих. -Казах тихо с треперещ глас, държейки телефона в ръка, като и ръката ми се разтрепери. После краката, а накрая цялата.

Понечих да се усмихна на Елена, горд с колите си, когато телефона й иззвъня. Тя го погледна и внезапно сякаш пребледня.
-Сега я загазих. - каза тя тихо, след което се разтрепери цялата. Погледнах я притеснен и попитах сериозно
-Елена, какво има? Какво се е случило? - светкавично се приближих до нея, придърпвайки я в нежна прегръдка. Останахме за малко така, като погалих с ръка лицето и косата й и казах
-Кажи ми, какво има? - промълвих тихо, обезпокоен. Не знаех какво беше станало, но тревогата за нея ме беше накарала да осъзная, че държах на нея повече, отколкото предполагах.

-Аз..аз.. -Опитах се да си възвърна самоконтрола. И до някъде успях, поемайки голяма глъдка въздух. Погледнах Джей.
-Нека кажем, че не съм в особено добри отношения с осиновителите си. -Казах, но в гласа ми още се долавяше малка нотка на страх. -И нека кажем, че ако се прибера нямам представа дали после няма да ми трябват патерици.
Отново върнах поглед на телефона, като бъзро изчетох текста наново, което отново накара страха ми да се засили.

Очите ми се разшириха от изненада. Това, което ми беше казала, беше... сковаващо. Меко казано. Прегърнах силно Елена, опитвайки се да измисля нещо. Изпълни ме яд към осиновителите й. Стиснах зъби, като поклатих глава. Сякаш бях безпомощен, а това ме вбесяваше още повече. Никой нямаше право да закача моята Елена.
Вдигнах ръката й, която държеше телефона и прочетох съдържанието му. Това ме вбеси още повече, но се опитах да мисля трезво, като казах
-Е.. тогава... не се прибирай. Вдигнах лицето й така, че погледите ни да се срещнат
-Елена... остани с мен. - казах, изненадан от нежността и леката молба в тона ми. Прегръщах я силно, внезапно усещайки, че не искам да я пусна - нямаше да позволя нищо и никой да я нарани.

Едит (П.с.): Извинявй, че се забавих с поста

Нямах представа редно ли е, но да, исках да остана с него. И знаех, че и той го знае.
-Добре.. -Отвърнах тихо и изключих телефона, като се сгуших в него. Почувствах се на сигурно в прегръдките му.
А и нямах смелост да прекрача прага на онази къща. Нямах смелост да отида, знаейки какво ме очаква. Нямаше да са първите синини по тялото ми.
Погледнах го.
-Ще остана само ако наистина го искаш..

Погледнах я сериозно, като все още я прегръщах леко. Имах чувството, че ако я пусна, наистина ще й се случи нещо, а това ме ужасяваше и вбесяваше едновременно. Срещнах погледа й, като кимнах уверено. Наведох се към нея и бавно я целунах. Усещах устните й върху моите, и това ми даваше известно спокойствие... Целувката се задълбочи, а аз откъснах устните си от нейните, преди нещата да са излезли извън контрол. Прегърнах я нежно, като леко погалих гърба й, за да я успокоя. Или по-скоро себе си - имах нужда да я усещам до мен.
-Е, ами... Искаш ли тогава да доразгледаш къщата? - попитах, колебаейки се, като добавих
-Май се канеше да разглеждаш гаража? - погледнах я, леко целувайки я за секунди.

Кимнах..
-Нека видим гаража и колите, въпреки че още не мога да карам. -Засмях се леко. Хванах ръката му, почувствах се сигурна, уверена. Толкова добре се чувствах край Джей..
Достигнахме гаража, който бе пълен с хубави спортни коли. Както винаги бе изрядно обзаведено, дори с ненужни неща вътре.
-Останаха спалните. -Отбелязах и се досетих за най-важното.. -Къде ще спя?

Двамата стояхме в просторния гараж, а Елена повдигна въпроса със спалните. Усмихнах се.
-Имам стая за гости. Не е черна, ако това си мислиш... - казах шеговито, след което погалих бузата й със свободната си ръка и казах меко
-Елена, знаеш, че няма да позволя нищо и никой да те нарани.. Нали? С мен си в безопасност.
Гледах я в очите, като в моите се четеше ярост, решителност и обещание. Държах на нея и нямаше да оставя нещата така, щом се отнасяше за нейната сигурност. Наведох се и леко целунах бузата й, която допреди секунди бях галил с ръка.

Той целуна бузата ми, а аз се сгуших в него. Целунах устните му, като този път в целувката ми имаше някаква странна решителност, страст. Исках с толкова много думи да му опиша как ме караше да се чувствам, да му се отблагодаря.
Целувката ми премина на брадичката му, а след това на врата му. Усмихвах се, докато нежно галех едната му буза, целувайки шията му.
Нямаше представа какво може би значеше за мен.

Тя се сгуши в мен, целувайки устните ми. Усещах някакво странно чувство, струящо от нея. Тя продължи да ме целува, като след устните слезе на брадичката ми. Потръпнах от удоволствие, завладян от това, как целувките й ми въздействаха. Елена не спря да ме целува, като продължи с врата ми и желание заля цялото ми тяло. Тя погали бузата ми, а аз вдигнах лицето й, за да го изравня с моето и я целунах страстно. Придърпах я така, че да се притисне до мен и задълбочих целувката..
Когато усетих, че чувствата ме бяха завладяли твърде много, нежно отделих устните си от нейните, но продължих да я прегръщам, дишайки учестено. Усетих забързания си пулс.
-Искаш ли да ти покажа стаята ти? - казах леко дрезгаво и след като се опитах да се овладея, продължих с вече малко по-нормален тон
-Надявам се, че ще ти хареса. Намира се на втория етаж, не много далеч от моята спалня.

Кимнах и го целунах леко, плахо. Не можех да отделя поглед от него; сякаш щях да се изгубя ако погледнех на друга страна.
Стигнахме до гостната, която вече щеше да е моята стая предполагам. Хареса ми, хареса ми как е обзавел цялата си къща.
Седнах на леглото, оглеждайки се.
-Страхотно е.. и леглото е толкова меко. -Казах , лягайки назад, но без да отделям поглед от Джей. След секунди се изправих и леко го целунах.
-Благодаря за всичко. -Нежно погалих бузите му, след това врата му.

Усмихнах се, като също я целунах.
-Няма за какво. - отвърнах, усещайки ръцете й около бузите и след това около врата си. Сложих едната си ръка на нейната буза, като срещнах погледа й, но не казах нищо.
След което отново се усмихнах, като попитах
-Гладна ли си? Кухнята не е далече. - засмях се леко, като предложих -Може да приготвим нещо и да гледаме филм, или да правим нещо друго. Ти избери.
Обгърнах кръста й с ръце, докато чаках избора й.

-Ти си домакинът, ти кажи. -Отвърнах, усмихвайки се. Целунах леко бузата му, след което се освободих за малко от прегръдките му, колкото да събуя токчетата, защото краката ме заболяха.
Когато махнах високите обувки и отново се приближих, видях колко по-ниска изглеждах сега и леко се намръщих, но не лиших Джей от целувка.
-Преди беше висок, сега си двойно по-висок. -Засмях се.

Усмихнах се на Елена, като леко се засмях с нея. Свих рамене, като казах шеговито
-Такъв съм си. Е, за мен няма значение какво ще правим.
Усмихнах й се, поглеждайки я доволно
-Стига да съм с теб.
Леко й намигнах, закачливо, като добавих
-Ако си гладна, можем да слезем до кухнята. А иначе, кажи ми, ако имаш нужда от нещо. Чаршафите са сложени, но ако ти е студено, има и одеала.
Погледнах я, свивайки рамене, като се усмихнах
-Знам, понякога просто съм практичен. А и искам да имаш всичко необходимо.
Усмихнах се, като този път се наведох, целувайки я. Прокарах пръстите си през косата й, като срещнах погледа й.

Докосването му ме накара да потръпна цялата. Нежно разроших косата му, като се засмях след това. Той беше прекрасен, никога не съм мислела, че ще попадна на някой, който наистина го е грижа.
Целунах врата му съвсем леко, закачливо. След това се изкикотих.
-Много си мил..-Прошепнах в ухото му и захапах меката част от ушната му мида.

Отначало се усмихнах, когато тя захапа ухото ми и аз потръпнах. Жеста й бе повлиял на цялото ми тяло. Стиснах леко кръста й с ръце, придърпвайки я към мен. Засмях се леко, задъхано.
-А.. ти си търсиш белята. - казах, дишайки трудно, като обърнах лицето й, за да я целуна и добавих
-Ще спреш ли.. - усмихнах се. Действително не исках да спира, но трябваше. Тя ме погледна въпросително, усмихната. Поклатих леко глава, отвръщайки на усмивката й.
-Подлудяваш ме. - казах, като отново я целунах настоятелно, но след това нежно отделих устните си от нейните.

» Домът на Чарлс Брукс