Централният басейн

Тук беше централният басейн в Розууд. Хората идваха тук, за да се забавляват.

Прибрах се вкъщи, естествено отново ми вдигнаха скандал. Но нямаше значние, радвах се, че щях да излизам.
Облякох банския си, като се зачудих какво да сложа отгоре. Накрая се спрях на дълга, черна туника, която стихаше почти до колената, приличаше на малка рокля.
Пристигнах на басейна, оглеждайки се за Джей.

Пристигнах пред басейна, където Елена вече ме чакаше. Носех дънки и тениска, като под тях беше банският ми. Обърнах се усмихнат към Елена и казах
-Е, ще влизаме ли? - тя кимна и двамата се отправихме към двойната врата. Платихме и се запътихме към басейна. Когато се озовахме до него, се огледах и забелязах, че нямаше почти никой. Смъкнах тениската си, като погледнах усмихнат Елена и казах
-Ще плуваме ли?

Той свали тениската си, а неговото тяло ме накара да замлъкна, да загубя дар слово.
-Ще плуваме ли? -Изкара ме гласът му от мислите ми.
-Ам..ъ..да.. -В началото се смутих, че трябваше да се съблека, но нямаше как да плувам с туниката. Бавно я съблякох, като лилаво-черния бански се показа, както и самото ми тяло.
Бях скрила един факт: не можех да плувам.

Елена се съблече, когато аз вече вървях към басейна по бански, за да вляза във водата. Обърнах се, за да я подканя закачливо да побърза, когато я видях по бански. Тялото й беше страхотно. Преглътнах с усилие, втренчен за момент в нея. Тя ме погледна, след което леко смущение се изписа на лицето й. Усмихнах се, като наклоних глава. Влязох в басейна по стълбите, гмурвайки се. Водата беше странотна. Заплувах под вода и след малко излязох на повърхността, като се обърнах към Елена
-Идваш ли? - попитах я усмихнат, запращайки малки пръски вода към нея. Забелязах, че нещо май я тревожеше и я погледнах учудено.
-Какво има? Нещо притеснява ли те? - попитах, недоумявайки, като срещнах погледа й.

-Нищо. -Казах и влязох във водата, като в гърдите ми все още се надигаше паника. Ами ако се окажа на дълбокото? Какво ще правя?
-Не мога да плувам. -Добавих накрая, като почувствах, че имаше възможност да стане опасно.
Не знаех, дали щеше да ми се смее; стоях до ръба на басейна, здраво хваната.

Погледнах я, учуден. Определено бях сгафил. Трябваше да помисля за това, преди да предложа да дойдем тук. Не знаех какво да кажа, но определено се чувствах гузен.
-Аз ще те науча! - хрумна ми внезапно и преди да успея да се спра, думите бяха изскочили от устата ми. Отидох до нея и протегнах ръка.
-Ела, нищо няма да стане. Обещавам, че ще те пазя. - казах сериозен, а тя колебливо пое ръката ми. Дръпнах я към мен, а тя пусна ръба на басейна и паникьосано се вкопчи във врата ми. Усмихнах се, когато усетих тялото й до моето... Преглътнах, като срещнах погледа й и двамата мълчахме.

Колебливо поех ръката му, той ме придърпа, а аз се вкопчих в него. Когато се озовахме ужасно близо той преглътна, а аз се втренчих в него. Сърцето ми заби толкова бързо, че се чуваше идеално.
Лицата ни бяха на сантиметри, а аз се изчервих от всички мисли в главата ми, като "секси е" и "боже, колко искам да го целуна".
Прехапах долната си устна притеснено, без да усетя колко по-различно изглежда всичко.

Гледах я в очите, мълчаливо. Исках да протегна едната си ръка и да погаля бузата й, но вместо това леко приближих лицето й още по-близо. Погледът ми се сведе към устните й. Ужасно исках да я целуна и когато се канех да долепя устните си върху нейните, се опомних. Изправих главата си, смутен. Не мислех, че ме харесваше - или поне не ми го бе показала. Тя все още мълчеше и напрегнатата тишина се бе загнездила помежду ни. Осъзнавах, че едва се бях сдържал да не я целуна. Желаех я.
-Съжалявам. - сведох погледа си към водата, чувствайки се неловко. Май тя нямаше да осъзнае за какво й се извинявах, но не исках да развалям отношенията ни, ако тя не беше привлечена от мен както аз от нея.

-Не.. недей.. -Казах, като колебливо прокарах показалец по устните му. Изчервих се още повече и също сведох подлед, оставяйки ръцете ми на врата му.
Не смеех да го погледна, страхът и срамът не ми позволяваха. Той бе прекрасен, а аз -обикновенна.
Ускорих дишането си, чувствах се напрегната.

Усетих палеца й на устните си и докосването сякаш ме опари. Желанието се надигаше все повече в мен. Когато успях да я погледна, видях, че се беше изчервила и свела поглед. Усмихнах се.
-Харесва ми, когато се изчервяваш...
Гледах я хипнотизирано и още преди да успея да помисля за това какво вършех, повдигнах нежно брадичката й към лицето си и още по-нежно я целунах.

Усетих как устните му се докоснаха до моите, цялата настръхнах. Бях се сгушила в него, придържайки се, за да не падна.
Целувката бе невинна, в началото плаха, но после стана малко по-настойчива. За момент света се завъртя, краката ми се подкосиха.
Когато отлепихме устни, аз се усмихнах срамежливо.
-Аз..ам..-Засмях се тихичко, като го погледнах. Не знаех, спонтанно ли беше? Или началото на нещо друго?

Тя ме погледна, като леко се запъна. Стори ми се, че се засмя, но май беше нещо друго. Елена не знаеше какво да каже - аз също, затова и двамата мълчахме. Не знаех какво да мисля от реакцията й на целувката ми. Беше ли й харесало? Или по-скоро не? Определено не очаквах, че ще реагира така, след като устните ни се разделиха, затова се върнах в реалността, отърсвайки се от чувствата и предположих най-лошото. Сякаш от тези мисли нещо стисна здраво гърлото ми, но се насилих да преглътна, като бавно и тихо попитах
-Съжаляваш, че го направих? - извърнах поглед, като леко заплувах, носейки я, към ръба на басейна.

-Не.. не съжалявам.. -Казах тихо, след като достигнахме ръбът на басейна. Бях се изчервила толкова много, че сигурно бузите ми приличаха на домат.
-Виж аз.. ам.. хареса ми.. -Казах, за да не си помисли, че не ми хареса. И си беше истина: ръцете ми още потрепваха при приятното чувство.
Хванах се леко за ръба, защото страхът ми от водата още беше там, макар и да бе заглушен от приятни и объркани чувства.

Усмихнах се. На мен също ми беше харесало, май повече, отколкото трябва. Тогава забелязох недовършеността в думите на Елена. Замислих се, като я гледах как се хвана за ръба на басейна, подпирайки се на него. Наклоних леко глава и казах, недоумявайки
-Е.. тогава?
Не можех да се отърся от чувството, че сега ще последва частта с "обаче". Погледнах Елена, след което прокарах ръка през мократа си коса.

-Обаче..какво знаеше.. -Попитах го, гледайки към водата. Нямах представа защо ме е срам да го погледна. Може би наистина го харесвах много?
-Не ме разбирай погрешно ..аз..ам..харесвам те и.. и .. какво трябва да очаквам..не искам да си създам ..грешни убеждения.. -Започвам да заеквам, опитвайки се да обясня, какво искам да кажа.

Усмихнах се, като погледнах Елена. Тя все още стоеше изчервена, гледайки към водата, когато се пресегнах към нея и нежно погалих бузата й с ръка.
-Мисля, че няма такава вероятност. - казах меко, гледайки я. Смятах, че нямаше голям шанс да остане с грешни впечатления. След което се замислих за първите й думи, като казах
-Но си права за едно - искам да те опозная, преди всичко. И ще се радвам да.. ами да прекарваме повече време заедно.
Усмихнах се с леко крива усмивка, като полека свалих ръката си от бузата й. Желанието да я целуна беше наистина голямо, но държах на думите си.

Погледнах го. Когато погали бузата ми аз се усмихнах, бе приятно усещане.
Чудех се дали нещо ще излезе от това, наистина ми се искаше да го целуна отново. Накрая събрах смелост и се надигнах на пръсти (защото бе по-висок от мен) и го целунах леко несигурно.
Не знаех редно ли е да го направя, но ето, че вече бях впила устни в неговите. Целувката бе нежна и някак съвсем невинна, макар да имаше малко повече страст от първата.

Усмихвах й се и преди да се усетя, неочаквано Елена се вдигна на пръсти, като ме целуна нежно. Отначало целувката беше лека, но усещах как се задълбочаваше. Обвих ръце около кръста й, придърпвайки я плътно до мен. Ентусиазирано отвърнах на целувката й, когато усетих как страстта разпалваше цялото ми тяло. Нежно отделих устни от нейните, колкото и да не ми се искаше. Погледнах я усмихнат и казах
-Това означава ли, че си съгласна? - попитах, като срещнах погледа й.

Кимнах, леко усмихната. Гледах го в очите, телата ни бяха притиснати плътно. Страшно много го харесвах, нямаше нещо, което да не ми харесва в него.
-Е..може да.. да.. излезем някога..някъде..-Казах, а след малко добавих. -Където няма вода!
Засмях се леко, сядайки на ръба на басейна, но без да отделям ръцете си от врата му.

Засмях се, все още гледайки я усмихнат. След това кимнах, като казах
-Съгласен. Само кажи къде и кога. - отново се засмях, когато една мисъл пресече ума ми. Погледнах Елена, леко несигурно, като сложих едната си ръка върху нейните, които бяха на врата ми.
-Виж, ами.. Исках да знаеш, че... - поех си въздух, като продължих -Ами и аз те харесвам.
Сведох за малко поглед към водата, след което вдигнах глава, поглеждайки я и чакайки реакцията й.

За момент си помислих, че само се шегува, защото бях свикнала да се шегуват с мен. После обаче видях, че той говореше съвсем сериозно.
-Това.. какво значи.. Тоест.. Харесваме се.. и.. има две възможности.. нещата да останат така.. или .. или.. -Не знаех как да продължа изречението, сърцето ми отново затуптя силно, усещах как се изчервявам ОТНОВО.

Досега нямах нищо против, че тя не завършваше изреченията си, но сега исках да знам какво се канеше да каже. Две възможности? Какво ли имаше предвид? И като казваше, че едната е нещата да останат така, какво имаше предвид? Да си останем приятели ли?
Тръснах леко глава, за да се отърся от всичките въпроси, въртящи се в ума ми в момента. Погледнах я, леко нетърпеливо, като казах
-Или..? Или какво? - леко стиснах пръстите й с ръката, която бях поставил върху нейните на врата ми, чакайки отговора й.

-Или да останем приятели, или .. да станем повече. -Казах, пренебрегвайки страха ми за пръв път. Погледнах го, очаквайки някаква реакция, отговор.
Може би избързах? Може би трябваше да си мълча? Изведнъж ме завзе страха, че казах нещо глупаво и той ще се засмее или дори по-зле: ще започне да менарича с какви ли не имена, както правеха всички останали.
-Съжалявам, не трябваше да казвам това.. -Побързах да кажа, подтикната от страха.

Погледнах я, леко учуден. При последните й думи поклатих глава, като казах
-Не, радвам се, че го направи. Леко се усмихнах, като добавих
-Значи две възможности. Е, мен ако питаш, бих избрал... - не довърших, като се поизправих в басейна, за да я целуна. Наведох се към нея, когато се сепнах. Нямах представа какъв щеше да е нейният избор. Какво ли щеше да ми каже?
-А.. ти какво би избрала? - попитах, гледайки я напрегнато, докато стоях неподвижно чакайки отговор.

» Закритият басейн