Обезлюденият парк

Старият парк на град Роузууд обикновено е празен и самотен. Тревата в него вечно е пожълтяла, дърветата са оклюмали и жива твар не смее да припари там. Всичко го намират за много злокобно, заради странните звуци, които излизат от там вечер и се страхуват дори да се приближат до старата порта. Но пък паркът е чудесно място да се усамотиш- това наистина е последното място, на което някой нормален ще отиде. Ако забравиш за момент страховитата му външност, обезлюденият парк е едно загадъчно и страшно привличащо местенце.

Калия вървеше бавно през старият парк и обичайната гледка от скърцащите люлки, пожълтялата трева и абсолютната липса на какъвто и да било живот наоколо. Единствено крачещата Кали разваляше цялата злокобност на мястото. Тишината и спокойствието тук я успокояваха- не бяха като големи розуудски улици, с целият шум на колите и поздравяващите се хора. А пък за сметка на това тук не идваше никой- това Стоун го недоумяваше. Вярно- и тя се страхуваше от парка преди, но беше събрала смелост и откри, че това е страхотно местенце. Калия стигна до една порутена пейка и внимателно я прескочи, за да седне на падналият дънер зад нея. Облегна се назад и подгъна крака под себе си. Мислеше си да остане тук за няколко часа и бръкна в джоба си, за да изключи телефона си, но лекото шумолене и подсказа, че не е сама. Стоун търпеливо зачака новодошлият да се покаже. Ако искаше да се запознае с нея щеше да дойде, а ако не искаше вероятно щеше да си тръгне. Калия както винаги оставяше избора в чужди ръце.