Гората в Розууд

Сутринта можеше да се опище като леко смехотворна,защото когато Чарлс реши да стане и да отиде до банята,подхлъзна се на пода и не можа да запази равновесие при което с силен трясък се удари в стената и много лошо удари ръката си.Изключително неприятан случка,която беше адски болезнена и като прокле непохватността си,бързо се насочи към болницата,за да могат да го прегледат и да кажат какви са последствията за него.
Около час остана там и като цяло новните бяха благополучни,ръката му не беше счупена,но ще му трябва известно време да се възстанови.
Момечто имаше типиния късмет на новопристигнал и нямаше как да не му се случи подобен инцидент,но той бързо го забрави и реши,че тъй като е излязъл една разходка до гората може да му се отрази зоста здравословно.
Пътят му се стори достта кратък и след известно време като се разхождаше чу отнякъде някакви гласове и тикнат от любопитството си,тръгна на там,но реши да бъде предпазлив и да внимава много ако някой му спогоди някой шега за добре дошъл.

Нямаше как,колкото и да се опитваше да не вдига шум,за да не обезпокои хората,който говорят и водеха совя разговор,доста невнимателно краката му зашумоляха по гъстата треваи храсталаците и около минути се озова на някаква поляна.
Стана му достанеудобно като видя двете момиче,нямаше намерението да ги прекъсва и при други обсотятелства би ги оставил да си продължат пирказаката,но вече беше бил досат път и неискаше пак да се връща назад.
Огледа мястото и му допадна,беше подходящо за разходката,който искаше да си направи и после насочи вниманието ис към момичетата.
-Здравейте,извинявам се ако ви прекъсвам,но бях тръгнал на разохдка,но тъй като съм от скоро в града,се загубих и не можах да намеря пътя за обратно.
Направи кратка пауза,не обичаше да говори много,после небержно се усмихна и каза:Казвам се Чарлс Брукс,приятно ми е да се запозанем.

Момчето въобще не беше глупаво и веднага разбра намека на двете момичета,стана му малко кофти,защото все пак исакше наистина да се сприятели с някой от града,а тъй като беше нов,определено щеше да му причини определени затруднения.
Не се изненада от тази реакция,но поне да го бяха казали открито,а не да се крият зад някакъв параван и да се чустват неудобно.
Определено едната си беше грубиянка,не се церемонеше много,но той нямаше да позволи да се отнасят по такъв начин,все пак каква му беше вината,че сеизгуби по пътя и без да иска ги прекъсна.
-Въобще не ми трябва усмивката ти,недей да се държиш приятелски,не ти отива-отвърна грубо момчето на тази дето се казваше Лионоро.Стана ми ясно,че не ме искате,интересен начин да кажете добре дошли на новодошлите в града.
Чустваше се засегнат и наранен,но се надяваше да не си изпусне нервите,все пак тези двечките не изглеждаха да са лоши хора,макар че се отнесоха доста ннеучтиво срямо него.
-Както и да е,ане искам да ви преча,така ще си отида обратно.Но все пак проявите жалание да се опознаем и пак да се срещнем,не е трудно да ме откриете и нека следващият път държанието ви да е по-добро и да ме игнорирате по този начин-завърши рязко Чарлс и без да каже нещо повече,по обратно назад,но не мина край дървото,а реши да се върне по пътя по койтобеше минал и благополучно пристигна в града.

След като изимна цялото разстояние от горадато до града,Чарлс не можеше да си намери място от яд и обида и се чудеще с кой акъл да се ръща там.Не искаше,а и не можеше да соти на място,където не беше желан,защототочнотакаизтъркува думите на двете момичета.
Беше каптал от този проклет път и искаше да се прибере,но нещо вътре в него не му даваше мира и в края на краищата бързо се заъпти към гората,където завари двете момич,явно да го чакат.
Едната му беше бясна,това беше хубаво и да знае за следващият път с кой се захваща,няма да търпи такова поведение,дори и да беше в действителност в такава.
След товаобърна вниманието си към другото момиче,изслуша я спокойно и кратко рече7
-На теб не се сърдя,но с нея нямам намерение да разговарям след като по такъв начин в кавички любезно ме помолихте да си тръгвам-погледът му се насочи към Лионора и сякаш искаше да я превърне в пепел.

Колкото и гневен да беше Чарлс,лека полека започна да се успокоява и да забравяначина по който тъй любезно Лионора се опита да го отпрати.Вероятно беше бясна на думите,но нямаше възможност да види реакцията,нали беше тръгнал за града.
Бързо погледна към Ел,която се усмихваше съучастнически и нищо не каза.
Явто щеше да послужи за старничен наблюдател на техния разговор,ако можеше да се нарече тъй,защото все още не можеха да си кажат две думи като хората.
Момчето мълча известно време,предпочиташе това отколкото да говори,но в един момент му писна и каза:
-Окей,нека да почнем нещата от началто и се надявам,че сега всичко ще тръгне по-добре.
Нека да кажа няколко думи за себе си,все пак да не ме помислите за някой опаесн тип-леко се засмя момчето и без да бърза,започна да разказва:
-Казвам се Чарлс Брукс,на 18 години и съм родом от Толонто,Канада.Не съм израстанл в богато семейство,макар че професийте на родителите ми са печеливши.Баща ми Кларк работи в болница,къзето се занимава с лечението на най-различни заболявания,а майка ми Виктория е консултат в рекламна агенция и кажи речи през повечето време обикаля града,а и доста често напуска и страната.
Общо сме три деца-имам още двама братя Питър и Анди на 11 и 12 години,който учат в спортно училище.Обичам да спортувам,занимавам се с графичен дизайн,а любиимят ми стил музика и поп.
Толкова подробна инфомация едва ли някой беше давал,но момчето беше решило нищо да не крие,за да не би после да го обвинят,че им няма доверие и прочие глупости.
От толкова приказки гласът му пресъхна и иизвади едно шише минерална вода и започна жадно да пие.