Домът На Джейсън (18+)

First topic message reminder :

Къщата отвън:

Хола:

Спалнята на Джей:

Банята на Джейсън:

Трапезарията:

Кухнята:

Стаята За Гости:

Банята към нея:

Гаража с колите на Джей:

Обърнах се и погледнах Елена. Все още се колебаех.
-Добре ли си? - попитах, когато видях, че тя държеше главата си с ръка. Изглеждаше нервна и говореше някак... странно. Новината за детето като че я беше променила.. Или на мен ми се струваше така?
Исках моята Елена, която обичах, но нямаше да й кажа да махне бебето.
-Не знам какво трябва да направим. Знам, че не си ми забранила да говоря - намръщих се леко и срещнах погледа й, като продължих -Но не го чувствам правилно. Новината за бебето те погълна изцяло. Вече мислиш за детето, нали?
Въздъхнах. Тя беше толкова въодушевена.
-Много добре тогава. Да го задържим. - казах, но колебанията ми не бяха изчезнали. Радвах се, но не знаех защо Елена искаше бебето толкова много - сякаш твърде много.

Виждах някакво недоверие в неговите красиви сини очи. Сякаш не бе убеден 100% ..
-Джей.. -Казах тихо и се приближих към него. -Аз .. съжалявам ако се радвам прекалено .. Но ти ми даваш криле, Джей.. Караш ме да мечтая.. Да, може би не съм готова.. Но така го чувствам, Джей.. -Хванах нежно ръката и я сложих там, където се намираше сърцето ми. -То тупти за теб.. Сега имам шанс да ти докажа колко те обичам Джей.. Детето ще е плод на нашата любов..
Погалих бузата му с лека усмивка.
-Моля те.. Моля те не режи крилете ми сега, когато имам всичко нужно за да се усмихна.. Не съм се променила Джей.. -Усмихнах се, макар очите ми да се бяха насълзили.. -Обичам те.. Повярвай... Никога не съм обичала така силно.. Никога преди не съм имала причина да се усмихвам.. Нима сега не си щастлив?

-Това е глупаво. Разбира се, че съм щастлив - казах й, но не помръднах. Обмислях следващите си думи и как да го кажа.
-Елена. Не съм искал да режа крилете ти, но.. това е сериозно.. Аз също те обичам и ще съм щастлив с теб. Аз не съм ли достатъчен за теб? Дори и без бебе, бих те обичал и не бих поискал нищо повече от теб, след като си с мен. Така го чувствам аз, но при теб е обратното.
Повдигнах леко вежди и изтрих нежно влагата, която се събираше в нейните очи. Не знаех какво да й кажа, тя изглежда приемаше твърде присърце всичко това. Или може би беше заради хормоните й в момента - но май нямаше да е лесно. Защо ли тя се нуждаеше от детето толкова много?

Сведох поглед надолу.
-Защо просто не каза, че не го искаш? Щяхме да си спестим губенето на време.. -Отвърнах съвсем тихо, след което се отдръпнах. Разресох косата си набързо, след което си облякох якето.
-Ще дойдеш ли или ще ме изчакаш тук? -Да, щях да махна детето. Стараех се да не показвам колко мъчно ми е всъщност. Продължавах да гледам някъде надолу, очаквайки отговора му. Сълзите все още се сдържаха, но си бяха там, можех да усетя как се насъбираха. Може би беше прав, може би не.. Но в момента най-правилното решение беше детето да се махне, след като не беше 100% искано.

-Елена, нямах предвид това. - хванах ръката й, за да я спра, преди да е излязла, но тя стоеше с гръб към мен.
-Исках да кажа, че.. Изглежда ми, че не съм ти достатъчен. Не съм казал, че не искам детето. Само че следва едно "но" и не мога да отрека, че е там.
Пуснах ръката й и продължих да гледам гърба й. Обичах я, а в момента я правех нещастна. Въздъхнах.
-Но освен това ти казах, че съм съгласен да оставим детето. Ако това е, което искаш. - пристъпих към нея и нежно я прегърнах през раменете.

П.с.: Сори, че пиша чак сега, ама имах вирус в компа и нещо не можеха да го оправят

Усещах как ръцете му ме бяха обгърнали.
-Обичам те Джей.. Обичам те.. -Шепнех тихо.. -Именно за това искам детето, Джей.. Защото мислех, че ще си щастлив.. Че НИЕ ще сме щастливи.
Обърнах се към него и се сгуших.
-Искам само да сме щастливи.. Ти и аз.. И мислех, че.. че ако имаме дете и ще сме още по-щастливи..
Говорех насечено и хлипах. Усещах напиращи сълзи в мен.

Обгърнх я здраво в прегръдката си, докато тя се притискаше към мен и усещах, че ще заплаче. Погледнах към нея, но не можех да видя лицето й.
-Елена, не можеш да насилиш щастието.. - казах полека. Колебаех се - тя наистина се стараеше твърде много да създаде щастие, без да осъзнава, че с нея бях повече от щастлив.
Тя мълчеше и усещах как все повече я потисках. Трябваше да поразведря обстановката, затова я пуснах и пристъпих към уредбата в стаята ми. Елена ме погледна объркано, докато я включвах и избирах музиката. От тонколоните се разнесе тази песен. Мелодията напомняше на интимност и след като срещнах погледа на Елена, казах
-Тнцувай с мен. - след като й отправих молбата си, протегнах ръката си към нея, като леко се усмихнах.

П.с.: Извинявам се, знам че пиша след близо 2 месеца, ама трябваше да ми минат изпитите..

В началото не знаех как да реагирам. После обаче подадох ръката си напред и скоро се озовах в неговите прегръдки и го погледнах. Усминах се съвсем леко и изтрих сълзите си. Чувствах се толкова щастлива край него. Облегнах глава на гърдите му. Сякаш всичко спря: времето и пространството ..Бяхме само аз и Джей.. Двамата..
-Джей.. обичам те.. -Казах тихо и целунах врата му. Затворих очи. Щяхме да помислим за бебето по-късно.

Широка усмивка се появи на лицето ми и като целунах Елена леко по главата, отговорих
-Знам, мила. И аз те обичам. - усмихнах се, като я притиснах силно към себе си. Сякаш държах целия свят в ръцете си, и всъщност наистина беше така, защото тя беше всичко за мен.
Погледнах към нея объркан, като щях да я попитам за бебето, но видях, че се беше отдала на момента. Наблюдавах я доволен и реших да отложа нещата, а и не беше нужно да зачеквам темата точно сега.
Двамата се движехме в такт с музиката, като се наведох и леко затананиках в ухото й мелодията от песента.

Аз се сгуших силно в него и затворих спокойно очи. Неговата прегръдка-там се чувствах защитена и недосегаема. Усмивка се появи на лицето ми, когато той започна да тананика в ухото ми мелодията, която звучеше в момента.
Никога преди не бях се чувствала толкова добре и щастлива. Целунах ръцете му и продължихме да се поклащаме в такт с бавната песен. Надигнах се на пръсти и целунах устните му.

Отвърнах с желание на нежната й целувка, като я притисках настоятелно към себе си. След като прекъснахме целувката, погледнах Елена в очите, а на лицето й беше изгряла усмивка. Точно мислех да отвърна на усмивката й, когато прочетох в погледа й топлота и любов, които не бях виждал досега в ничии други очи. Гледах я слисан и просто мълчах, като се протегнах и хипнотизирано докоснах бузата й, но ръката ми продължи зад ухото й и зарових пръстите си леко в косата й. Мислите ми бяха объркани.
-Елена, ще се омъжиш ли за мен? - попитах внезапно, изказвайки мислите си на глас. Видях как тя се вцепени от изненада и добавих
-Обичам те. Винаги ще те обичам.

Когато чух тези думи, те сякаш бяха като сън. Като един прекрасен сън за мен. Дали не сънувах? Не, беше си съвсем реално и можех да го видя в очите му-това, което бях търсила.
Няколко секунди ми трябваха, за да възвърна способноста си да говоря нормално, без да изкрещя от щастие.
-Да! -Казах решително. -Обичам те и искам да стана твоя жена.
Продължавах да го гледам, без да отделям очите си от неговите; не исках да се отдалечавам от него никога.

Въздъхнах, някакси мислейки за момент, че тя няма да приеме. Когато се съгласи, вълна на щастие ме заля - тя искаше да бъде моя. Усмихнах се бавно, но широко и като бързо обхванах кръста й с ръце, я повдигнах, притискайки тялото й към моето и я завъртях. Когато спряхме на място, я целунах с цялата си страст и любов, които изпитвах към нея.
-Обичам те! - казах и я целунах отново, този път нежно. Взех я на ръце, но не помръднах и със сантиметър. Просто стоях така, усещайки я в прегръдките си, като гледах в очите й с широка усмивка.

Той ме караше да се чувствам толкова щастлива и значима. Преди сякаш нямах място в този свят, сякаш не пасвах в никой пъзел.. Сега обаче всичко се подреди; света изглеждаше толкова по-красив, когато Джей беше до мен.
-И аз те обичам! -Казах, като веднага устните ми намериха неговите. Целувката-тя беше плаха и някак нежна, на фона на останалите страстни целувки..
Очите му бяха изпълнени с щастие, както и моите.

Прегръщах я, като отидох и седнах на леглото, намествайки я да се сгуши в мен. Погалих бузата й и обвих ръцете си около нея, а тя се сгуши в мен. Двамата мълчахме, като просто я държах. Исках да я усещам до себе си - всичко в нея ме подлудяваше.
-Никога няма да те пусна. - казах сериозно и целунах челото й, като вдишах аромата й, а тя ме прегърна през раменете. Въздъхнах доволно, наслаждавайки се на момента и близостта й.

Усмихвах се, думите му ме бяха накарали да се усмихвам широко без да спирам.
-Никога няма да си тръгна от теб. -Казах още по-уверено. Целунах го малко по-страстно и пламенно, като прокарах ръка по гръдния му кош.
Беше толкова красив; неземен и мил.. преди само можех да си мечтая да срещна някой като него. Но всъщност понятието "някой като него" не съществуваше, защото Джей беше единствен.. нямаше други като него.
-Обещай да е винаги така... Да си винаги до мен и аз до теб. -Погледнах го в сините очи.

-Обещавам. - вложих всичките си чувства в тази дума, докато я гледах в очите. Погалих бузата й и се усмихнах, след което силно я придърпах към себе си, като я целунах за кратко. Гледах я в очите, след което погледа ми се плъзна надолу и се спря върху корема й. Вдигнах ръка и погалих мястото, без да срещам погледа й все още.
-Елена? - казах името й като въпрос, докато ръката ми беше все още там. След това вдигнах поглед и срещнах нейния несигурно. Не знаех какво ще каже, затова просто мълчах, чакайки.

-Да? -Погледнах го, като сложих ръка върху неговата. Знаех за какво ще говорим сега, но щях да оставя решението на него.
Прокарах другата си ръка по бузата му. Исках да знае, че ще уважа неговото решение, каквото и да реши. Аз го обичах и той мен. Какво повече можех да искам?
Продължавах да гледам в прекрасните му сини очи, които сякаш целяха да ме омаят още повече, но от това повече на къде?
Аз не го обичах, аз го обожавах. Него, и всичко свързано с него.

Гледах я в очите, но тя каза само
-Да? - не знаех какво да й отговоря и просто я гледах объркано. Не исках да я разтройвам, още по-млко точно сега.
-Какво ще.. правим? Кажи ми какво искаш. - не исках да развалям всичко, обаче трябваше да обсъдим нещата. Смръщих се леко, като извърнах глава. Чувствах се раздразнен на себе си, че провалям нещата. Повдигнах Елена в ръцете си и като я сложих да легне и я завих, седнах на леглото до нея. Погалих бузата й нежно, страхувайки се да не я нараня.
-Почини си. - казах само, но не махнах ръката си от лицето й.

Погалих нежно ръката му, която още беше на лицето ми.
-Ти какво искаш да направим, Джей? -Попитах го, като на лицето ми все още стоеше усмивката. Беше толкова красив. В погледа му виждах страх.. не искаше да ме нарани, но нямаше и да го направи.
Целунах дланта му продължително.
-Кажи ми твоето мнение по въпроса... После ще го обмислим заедно.

Погледнах я замислен, докато се колебаех какво да й кажа.
-Не знам.. - отвърнах сериозно, но искрено. Наистина не знаех. Гледах я и й се възхищавах - тя беше толкова красива и едновременно с това изглеждаше толкова крехка и ранима.
-Елена, кажи ми... Готова ли си за това? - попитах внимателно, докато все още я наблюдавах. Косата й се беше разпиляла по възглавницата, а от очите й се четеше топлина. Наведох се внимателно над нея и целунах челото й за кратко, след което се дръпнах назад, за да видя лицето й, чакайки отговора й.

Замислих се за момент. Бях на 17, само на толкова, но защо се чувствах готова за това? Не чувствах страх, освен от това, да не загубя Джей.
-Мисля, че съм.. -Казах, като го погледнах. -Но .. искам да знам ти какво мислиш. Няма да направя нещо, с което ти да не си съгласен.
Прокарах ръка нежно по бузата му. Исках само той да е щастлив. Исках да му дам всичко, което той пожелае.
-Само ми кажи какво ти е нужно, за да е твоя свят перфектен. -Казах още по-тихо, като на лицето ми се ояви лека усмивка.

Усмихнах се, докато я гледах и отговорих
-Има само едно нещо, от което имам нужда и това си ти. - погледнах я в очите и се замислих. Тя беше готова за една толкова сериозна стъпка... Но не знаех дали аз съм. Нямах никаква представа, но исках да направя Елена щастлива и бях готов на всичко, за да го постигна.
-Ако ти си готова, то тогава и аз съм готов. - отвърнах спонтанно. Все още не бях сигурен, но знаех, че бях казал истината. Как се получаваше така?
Погледнах Елена и гледайки в очите й казах отново
-Обичам те.

Придърпах го към мен, като го целунах нежно. Бях изпълнена с щастие.
-И аз те обичам, Джей.. Обожавам те. -Целунах врата му нежно, като целувката стана по-пламенна. Премина от брадичката към устните му.
Ръцете ми нежно обикаляха по тялото му, докато аз продължавах да го целувам. Нямаше друг, като него..

Издишах шумно, докато Елена продължаваше да ме целува. Отвърнах на целувката й, а тогава ръцете й започнаха да обхождат тялото ми. Желанието започна да ме завладява и й отвръщах ентусиазирано, но трябваше да се опомня и като хванах ръцете й, бавно се изправих и седнах в леглото. Тя ме гледаше с недоумение и частица болка. Проклех се наум и след като измина известно време, за да се овладея, казах
-Елена... - погледнах я, но тя беше извърнала поглед. Веднага я придърпах в прегръдките си и й казах решително
-Обичам те - никога не се съмнявай в това. - тя все още мълчеше и като слоих отново ръката си нежно на корема й и го погалих, казах внимателно
-Не искам да те нараня. - надявах се да разбере какво имам предвид. Не бях особено осведомен за тези неща, и докато не разберях, нямаше да рискувам да й навредя.

» Домът на Чарлс Брукс